— Ще бъде удоволствие за мене, майко. — Поклони се и излезе.
Алпин седна. Бе вперила поглед в кутията, съдържаща опасната информация. Мислите й се въртяха около заминаването на съпруга й и как би могла да се възползва от това. Щеше да измисли някакво извинение, за да потегли още този следобед. Щеше да остави бележка на Малкъм, че е поела по пътя си. Сърцето й се сви при мисълта, че повече никога няма да го види, но както винаги животът й предоставяше малко възможности. Когато въпросът опираше до съдбата на осемдесет човека, сърцето на една жена не беше от значение.
— Можеш да дойдеш с нас, ако желаеш.
На това учтиво предложение му липсваше искреност. Лейди Мириам искаше да говори насаме със сина си.
— Благодаря, но не мога. Трябва да правя свещи и да почиствам казармите.
— Много съжалявам за смъртта на Чарлз.
— Това сложи край на страданията му. Той е там, където мечтаеше да бъде.
Алпин се притесни, че е била прекалено пряма, но лейди Мириам се усмихна.
— Да благодарим на Бога, че имаше тебе. Кажи ми, Алпин, правилно ли постъпи лорд Дънкан, като накара барон Синклеър да те изпрати в Барбадос?
— О, да. Там живях добре.
— А сега щастлива ли си като съпруга на Малкъм?
— Обичам Малкъм и се гордея, че съм негова, макар и временна съпруга.
— Забрави за пробната женитба. Той е готов да извика свещеника и да определи датата.
Буца заседна на гърлото й. Истинска женитба? Но това е невъзможно, освен ако не са разбрали за детето. Трябваше да открие каква бе причината.
— Мислех си, че официалните клетви се изричат, когато жената забременее.
— Ти ще забременееш, скъпа, сигурна съм в това.
Алпин се успокои и се улови, че се изчервява.
— Разбрах, че се справяш много добре с домакинството, Алпин, като се има предвид, че взех със себе си по-голямата част от персонала. Ние с тебе много си приличаме. Ти си умна и трудолюбива.
— Справяме се.
Лейди Мириам стана сериозна.
— Хайде да поговорим за Комин Маккей.
Младата жена се напрегна.
— Какво да говорим за него?
— Ти какво мислиш за него?
Лейди Мириам умееше да води разговори и да ги насочва в желаната посока. Алпин също трябваше да покаже способностите си.
— Защо всички са толкова сигурни, че сме роднини?
— Помниш ли името на баща си? — попита Мириам.
— Май си спомням някакво често срещано име. Джеймс или Чарлз. Не беше шотландско.
— И двете са имена на шотландски крале, както Комин и Алпин. В клана Маккей съществува обичай да кръщават първородното си дете на някой шотландски крал.
— Това е просто съвпадение.
— Не съм съгласна, Алпин. Защо иначе един мъж ще дава на дъщеря си името на шотландски крал?
Усети старата болка и се ядоса на тази жена, че я беше предизвикала.
— Не ме е кръстил баща ми. Той се е изгубил в морето, преди да се родя.
— Значи майка ти, англичанка, ти е измислила име на шотландски крал.
Изречено по този начин, май не звучеше много убедително.
— Имаш ли някакви документи, писма или нещо такова, които да са принадлежали на баща ти?
— Те са били погребани заедно с майка ми. Поне така каза барон Синклеър.
— Той ще съжалява, че е сторил това, Алпин. Уверявам те.
Вярваше й, но не се интересуваше от произхода си.
— Правете с Малкъм каквото искате, но не за моя сметка. Нямам нужда от повече роднини.
— Но това ще ти донесе много предимства.
— Какви?
— Като наследница на клана Маккей ти ще получиш зестрата на баба си, която е била прехвърлена на баща ти.
— Как можеш да бъдеш сигурна, че съм наследница?
— Маккей са богати.
— Да си държат парите. Не им ги искам.
— Тогава помисли за другите, Алпин. Хората на Шотландия ще имат голяма полза, ако ти си една от Маккей.
Тя не се интересуваше от шотландската политика.
— Съмнявам се, че това ще е от полза. Не бих познала тези хора, дори и да стоят пред мен.
— О, ще ги познаеш. Добре познавам клана и приликата е прекалено голяма, за да бъде отречена. На север наричат необикновените ти очи „божествени“. Комин е твоят дядо.
Никога ли нямаше да престанат да се занимават с този въпрос? Изчерпала търпението си, Алпин се изправи на крака.
— Е, благодаря ви много, но не ми трябва дядо.
Лейди Мириам я хвана за ръката.
— Той се е опитвал да те открие, Алпин. Чух за това издирване преди години. Не е могъл да знае, че може да те намери на Границата, но казват, че претърсил всяко планинско кътче и целия западен бряг.
Тихият, успокояващ глас и молбата в очите й стигнаха до сърцето на самотното дете Алпин, но жената в нея се противеше. Беше положила клетва пред хората от „Рай“. Трябваше да изпълни обещанието си.