— Това е достойно за уважение и ценя твоята загриженост, но не се интересувам от въпроса.
— Ще се наложи, тъй като съм сигурна, че Джон Гордън е казал на дядо ти къде се намираш.
— Гордън дойде тук преди месец, а не сме чули дори шепот от този Комин Маккей. Надценяваш привързаността му към членовете на семейството.
Тя се усмихна с усмивка, която беше мечта на всяко сираче.
— Ще видим, скъпа, но те съветвам да се подготвиш. Джон Гордън никога не прави нещо, без да има полза от него. Когато сметне, че ще спечели, като каже на Комин за тебе, тогава ще го направи. Просто си мислех, че трябва да те предупредя.
Напразно я предупреждаваше лейди Мириам. Алпин напускаше Шотландия.
По залез слънце Алпин и Елана седяха в една странноприемница близо до пристанището на Уайтли Бей. Заедно с прилива щяха да отплават на един английски кораб, натоварен с уиски и вълна. Този кораб щеше да ги отведе до Саутхамптън, откъдето щяха да отпътуват за Барбадос.
В огнището пращеше огън, който разнасяше топлината си из почти празната стая. Алпин не се чувстваше добре и пиеше подсладено с мед мляко с надеждата да успокои стомаха й. Не можа да издържи в люлеещата се каюта. Повдигаше й се. Затова наеха стая в тази странноприемница до два часа през нощта, когато щяха да отплават.
Алпин беше оставила бележка на Малкъм, в която пишеше, че е заминала за Карворан Манър да изплати надниците на работниците. Пожелаваше му приятни сънища и съобщаваше да я чака следобед на следващия ден.
Тя си отиваше у дома. Но сега донякъде чувстваше това пътуване като задължение, тъй като жертваше любовта си към Малкъм.
Щеше ли той да я подкрепи, ако му беше казала, че иска да освободи робите? Би се посъветвала с него, ако не я беше страх, че ще й се подиграе. Графът на Килдалтън не би се заинтересувал от мъката на тези хора. Той беше прекалено зает с интригите на шотландската политика.
Любовникът й си имаше цел, тя също. Не можеше обаче да престане да мисли за техния любовен роман. Ако обстоятелствата бяха по-различни, сигурно щяха да заживеят щастливо. Това беше глупаво желание и ако продължаваше да разсъждава по този начин, щеше да се чувства още по-нещастна.
— Ти остави заека си — каза Елана.
— Знам. — Както при предишното си сбогуване с Шотландия тя заминаваше само с дрехите на гърба си. Тогава беше оставила цяла менажерия забравени от Бога същества на грижите на лейди Мириам. Този път оставяше сърцето си.
Единственото успокоение беше мисълта за детето. Тя отнасяше част от Малкъм със себе си. Щеше да даде на това малко създание любовта и грижите, които винаги й бяха липсвали.
— Дали ще ни търси? — В очите на приятелката й се появиха едновременно страх и надежда.
Алпин изпитваше същите противоположни чувства.
— Не. Писах му, че ако го направи, няма да мога да си свърша работата. Поканих Александър и леля му на вечеря, да му правят компания.
— Много си умна, Алпин Маккей. Нека се надяваме боговете да са с нас, докато този кораб отплава.
Ако тръгнеше да я търси, щеше да бъде бесен и да влязат в спор. Алпин предпочиташе да запази добри спомени за тяхната любов.
— Мислиш ли, че Саладин ще дойде за тебе?
— Мюсюлманинът е вързан за принципите си.
— Съжаляваш ли, че дойдохме в тази страна.
— Никога. Той казва, че Пророкът е наредил така. Вярвам, че боговете на Ашанти уважават този Аллах, щом ме изпратиха на неговия слуга. — Въздъхна и поклати глава. — Мюсюлманинът е прекалено твърдоглав, за да разбере какво е добро за него.
Вратата се отвори. Алпин подскочи и се обърна, но в странноприемницата влязоха мъж и жена. Новодошлите учудено загледаха Елана. Уплашена, Алпин взе дисагите от седлото, които й служеха за пътна чанта. Документите за плантацията бяха зашити в пелерината й. Тя преметна дрехата през ръка.
— Мисля, че е по-добре да се качим в стаята си, докато настане време да отплаваме.
Елана взе нещата си и се отправиха към стаята. Легнаха на тясното легло и се опитаха да поспят.
Изсвирването на рог събуди Алпин. Това беше сигнал за началото на прилива. Те напуснаха странноприемницата сред болезнена тишина.
Корабът „Лидия Джейн“ беше осветен от фенери и по палубата непрекъснато се движеха заети моряци.
Стъпките на Алпин глухо отекнаха по пасарела, звук, който напълно отговаряше на празнината в сърцето й. Един моряк й подаде ръка, за да й помогне да стъпи на палубата. Усети, че останалите мъже наблюдават нея и придружителката й и тихо си говорят. Както всички останали и те бяха заинтригувани от Елана.
Каютата, която бяха наели, беше третата отляво. Вратата беше отворена. Отвътре се изливаше светлина в коридора. Алпин прекрачи прага и застина. Там се намираше Малкъм Кар, изтегнат върху тясната койка, подложил под главата си ръце и кръстосал крака.