Сърцето й подскочи. Елана се блъсна в нея и измърмори нещо.
Малкъм изгледа сърдито Елана и й посочи с глава коридора.
— Какво търсиш тук, Малкъм? — попита Алпин. Той не си направи труда дори да мигне.
— Как ме намери?
Тишината беше единственият отговор. Ядът изглеждаше най-добрата й защита в тази ситуация.
— Защо си дошъл? Ти ме искаше само заради дядо ми. Взе ми плантацията, защото знаеше, че няма къде да отида, и ме примами тук, за да се възползваш от роднинските ми връзки. Много отдавна си знаел кои са роднините ми, затова ме накара да ти стана пробна съпруга.
— Наистина ли вярваш на тези глупости?
Досега не се беше замисляла. Беше заета единствено с бременността си и с тревогата си за хората в „Рай“. Но сега й се струваше, че изводите й бяха смислени. Почувства се използвана, манипулирана от него и всичко това, в името на любовта.
Лъжец!
— Да, вярвам. Взе ми, плантацията и ме доведе тук, като се преструваше на влюбен.
— Че защо ще ти я взимам? Само за да ти я върна обратно ли?
— И за мене е, мистерия как действа гадното ти съзнание.
— Уверявам те, Алпин Маккей — заплашително произнесе той, — тепърва ще научиш истинското значение на думата „гадно“.
— Какво, ще ме набиеш ли?
— Законът дава това право на съпруга ти, както и много други.
— Какви например? Ще ме хвърлиш в тъмница, може би? Или ще ме влачиш за косите?
— Прочела си закона. — Скочи на крака. — Колко труд си положила!
— Не ме е страх от тебе, без значение колко закона стоят на твоя страна. Не можеше да ме държиш тук.
— Нямам намерение да те държа тук. Слизай от кораба. Конят ти те чака на пристана. Връщаш се в Килдалтън и ще изпълниш своята част от сделката.
— Нищо подобно няма да направя.
Той изглеждаше толкова огорчен. Какво беше станало със засмения, шегуващ се Малкъм? Онзи Малкъм, който й бе признал любовта си, го нямаше. За нещастие тя знаеше отговора. Беше се докопал до връзка със северен клан и нямаше да я изпусне.
— Или тръгвай сама, или ще те занеса дотам. Тъкмо ще има за какво да си говорят моряците.
— Защо правиш това? Та в действителност ти не ме искаш.
— С радост бих ти показал колко много те искам, но трябва да прибирам реколтата, а капитан Макмарсъл трябва да хване прилива. Тръгвай, Алпин!
Както винаги тя нямаше друг избор, освен да се подчини на един мъж. Твърде ядосана, за да говори, мина покрай Елана и слезе от кораба, следвана от Малкъм. Видя Саладин да чака на пристанището с четири коня. До него лежеше огромната хрътка. Значи кучето бе довело Малкъм дотук.
Посрещнаха изгрева в Килдалтън. Малкъм я свали от коня. Тя се опита, но не успя да скрие една прозявка.
— Лягай си, Алпин. Трябва да си починеш.
Сигурно и той като нея беше изтощен.
— Ти какво ще правиш?
— Ще се лиша от един работник, за да го оставя да пази конете. Ако пак потеглиш, ще се наложи да вървиш пеша. — Вдигна поглед към надвисналите облаци. — После ще се върна на полето и ще се моля бурята да се размине.
Прекалено изморена, за да спори, тя влезе в замъка, като си повтаряше на всяка крачка следващия път да вземе кораб от по-отдалечено пристанище. Ако се наложеше, щеше да язди през целия път до Саутхамптън.
Откри й се възможност още на следващата сутрин, когато мъжете се върнаха изтощени от полето.
Застанала заедно с Елана на палубата на търговски кораб, готов да отплава от пристанището Тайнмаут, Алпин чу тропота на конски копита. Пред погледа й се показаха двама мъже от клана, които носеха фенери. Пред тях тичаше хрътката. Зад тях яздеше Малкъм Кар. Саладин и Александър завършваха процесията, като всеки от тях водеше по един кон без ездач.
Алпин потръпна. Този път той дори не слезе от коня. Седеше на седлото като крал, чиито думи бяха закон. Тя усещаше яростта му.
Капитанът на кораба забърза към тях. Малкъм заговори, без да сваля очи от нея.
Капитанът се върна.
— Момиче, най-добре ще е да се върнеш при съпруга си.
— Но, сър, аз си платих за пътуването.
Той й върна парите.
— Върви! За теб и за африканката няма място нито на моя кораб, нито на другите, които тръгват от това пристанище.
— Но той ще ме бие.
Капитанът се засмя.
— Лордът на клана Кар се разправя по друг начин с жените.
През целия път до вкъщи тя се взираше в гърба на Малкъм. Двете с Елана бяха избягали през задната врата на крепостта и бяха стигнали пеша до селото Уебърс Глен. Там бяха наели коне. Кучето отново ги беше открило. При следващото бягство щеше да има предвид грешката си.