По-късно през същия този ден един куриер донесе писмо от лейди Мириам, адресирано до Малкъм. Алпин даде на човека петаче, после се заключи в кабинета. Внимателно свали печата и прочете съобщението.
Пожелай си късмет и опаковай всичко чупливо. Скоро се връщам.
Алпин не разбра нищо друго, освен последните думи. Лейди Мириам се връщаше. Тя трябваше да потегля.
На вратата се почука. Прибра писмото при останалата кореспонденция на Малкъм и отиде да отвори. На прага стоеше Елана.
Веднага щом се озова в стаята, тя каза:
— Аз съм причината той да ни намира всеки път.
Елана беше част от проблема. Негър в Шотландия изглеждаше като китаец в Барбадос. Трябваше да се дегизират. И трябваше да отстрани кучето.
— Пак го е направила, милорд.
Сърцето на Малкъм се сви от болка. Той дръпна юздите и скочи от каруцата със сено. Всички се умълчаха и впериха погледи в него.
Той се обърна към Александър.
— Заключихте ли задната врата на крепостта?
— Да, сър. Поставих и допълнителна стража при конете.
— Как, по дяволите, е избягала тогава?
— Преоблякла се е като момче и е излъгала стражата, че трябва да поразходи сивия кон. Човекът не се е усъмнил, понеже е била сама и при това дегизирана.
— Без Елана ли е заминала?
— Не, сър. Африканката е тръгнала половин час след това. Излязла е през западната порта, като е казала, че отива да събира храна за мюсюлманина.
— Изпрати Ранди да доведе Саладин! Къде е кучето?
— Завела го е при кучката на Уайли. Не можем да го използваме в момента. Обонянието му е увредено засега. Ще я върнем, милорд.
Въпреки изтощението и отчаянието си Малкъм започна да се смее на изобретателността й. Алпин нямаше равна на себе си. Не разбираше защо бяга. Предполагаше, че го прави от гордост. Искаше да й каже за опасността, на която бе изложена Шотландия, да сподели с нея страховете си, че може да избухне война. Но не можеше да се довери на жена, която не се интересуваше нито от Шотландия, нито от прибирането на реколтата. Не можеше да се откъсне от полето, за да се превърне в пазач на жената, която беше грабнала сърцето му и се опитваше да избяга с него. Имаше задължения към хората си.
Отгоре на всичко и Комин Маккей беше на път да намери изгубената си внучка. Съобщението на лейди Мириам беше съвсем ясно. Потрепери при мисълта какво щеше да направи планинският вожд, ако пристигнеше в Килдалтън, нетърпелив да намери пилето си, и разбере, че Малкъм го е прогонил.
Трябваше да я запази за себе си, но не заради съюза.
Не можеше да отрече любовта си. Веднага след като якобитите се успокояха, щеше да й посвети душата си.
Но първо трябваше да си я върне и беше сигурен в това, понеже беше с няколко стъпки пред умната си жена. По негово нареждане ковачът подковаваше конете със специални подкови, върху които имаше отличителен знак. Ако са потеглили с конете, щеше лесно да открие следите им.
Точно това и направи. Следите от копитата го отведоха до доковете на Саут Шийлдс.
— Имате ли чернокожа пътничка на борда? — питаше той капитан след капитан.
— Не, милорд — беше отговорът.
Докато преглеждаше списъка с пасажерите на един от корабите, му хрумна идея.
— Тази вдовица тук, с воал ли е?
— Да, сър. Както си му е редът. Много скърби бедната. Каза ми само две думи, и то много странни.
— Така ли? И какви?
— Попитах я дали би искала да й сервират храната в каютата. Тя каза „Бас държа“. Струва ми се, че е от Уелс. Те говорят на много странен език.
Малкъм беше благодарен за непредпазливостта на Елана. Прибра съпругата си и я остави на стъпалата на Килдалтън.
— Вратите са заключени, Алпин. Навсякъде има стражи. Не можеш да избягаш.
Тя се усмихна едва-едва.
— Почакай и ще видиш.
Следващото й бягство беше още по-хитро замислено. Второто му пътуване до Тайнмаут беше направо забавно. Той дори забрави факта, че жена му беше избягала.
— Кажете ми нещо за прокажения и сестрата от Ордена на милосърдието — попита той помощник-капитана на готовия за отплаване кораб.
— Дойдоха с каруца, милорд. Не съм чул нито дума от този нещастник, нито пък от монахинята.
Монахиня в Шотландия! Невероятно.
— Тя с расо ли беше?
— Сега като го споменавате, ми се струва странно. Повече ми приличаше на попско расо. Въпреки това тя е нещо страхотно. Никога не сте виждали милосърдна сестра с такива очи.
След десет минути, когато я извеждаше от кораба, Малкъм си мислеше, че прекрасните й очи хвърлят ками.
— Не можеш да избягаш, Алпин. Откажи се.