— Стига, Алпин. Рано или късно ще разбера кой е.
— Много добре. — Погледна го право в очите, после добави: — Наричам го треперещо псе.
Той се усмихна тъжно.
— Като имам предвид последните ти маскировки, очаквам повече оригиналност от теб. Не си мисли, че ще му причиня нещо лошо. Напротив.
— Защо трябва да вярвам на това, което казваш?
В очите му проблесна ярост. Захвърли книгата, която беше свалил от лавицата.
— Защото той може да има деца, а аз не, и то благодарение на тебе!
Алпин го гледаше втрещена.
— Това е най-смешното нещо, което някога съм чувала. Не можеш да отричаш факта, че си баща на едно дете само защото майка му те мрази.
— Мрази ме колкото си искаш, Алпин, наричай ме както ти хрумне, но ми кажи името му.
Тя изкрещя:
— Това си ти, проклет глупако, въпреки че не го заслужаваш.
Яростта му се стопи като масло на слънцето.
— Дяволите да го вземат. — Отпусна се в един стол. — Аз не съм бащата на детето ти, Алпин. Ти разруши семето ми. Не очаквай да дам името Кар на копелето в утробата ти.
По-объркана от когато и да било Алпин се втренчи в лицето му, търсейки знак, че е полудял.
— Разрушила съм семето ти? За какво, дявол те взел, ми говориш?
Той й разказа всичко. Каза й за опитите си с другите жени. Разказа й за отмъщението, което беше кроил толкова години.
Тя не можеше да повярва. Това бяха лъжи за отмъщение. Значи човекът, в който се беше влюбила, я беше излъгал така жестоко. Сълзите свободно се стичаха от бузите й.
— Ти си глупак, Малкъм! Как и кога откри, че не можеш да имаш деца. Сигурно като си се хващал на бас, че няма да ги забремениш, и те, за да ти угодят са взимали предпазни мерки. И кога си обичал някоя жена? Кога си се задържал дълго при някоя. — Разярена, тя отиде до гардероба, измъкна от там бутилката с контрацептивна течност и я хвърли в краката му. Стъклото се счупи и из въздуха се понесе ароматът на розова вода. — Не мога да знам със сигурност защо останалите жени в живота ти не са забременели, но знам причината, поради която Розина не е заченала. Не съм имала друг мъж освен тебе. Дори не бях целувана преди. Жалко, Малкъм. Отдадох ти девствеността си и повярвах на любовта ти.
Повече нямаше какво да казва. С разбито сърце, но горда Алпин взе пелерината си и излезе от стаята.
Малкъм разбра, че излиза, но не можеше да откъсне очи от контрацептивното средство. Невъзможно, казваше гордостта му. Обмисли го, говореше умът му.
Алпин беше права. Беше си имал работа само с жени, които се стараеха да му угодят, за да получат нещо. Не бе обичал никоя. Не се бе задържал при нито една от тях.
Също като бутилката така се счупи и цял един живот, прекаран в осъждане на виновния. Представи си любимата си разплакана, с болка в прекрасните очи.
Най-после прие истината. Повярва й.
Той скочи на крака и ядно ритна гъбата на Розина. Господи, колко много нарани Алпин! Беше глупак, но това повече никога нямаше да се повтори. Щеше да отиде при нея, щеше да я накара да го изслуша. Все още го обичаше, сигурен беше в това.
Мили боже, тя щеше да роди тяхното дете! Радостта стегна гърдите му и изпълни очите му със сълзи. Тя щеше да го дари с рожба, хубаво момиченце, което да подхвърля във въздуха и да глези, или момченце, от което щеше да направи чудесен мъж. Независимо от пола на детето то щеше да бъде плод на любовта между него и Алпин.
Тази любов щеше отново да разцъфне.
Трябваше да я накара да му прости. Дори и да му отнемеше останалата част от живота, щеше отново да спечели обичта й. Започваше веднага.
Със сърце, изпълнено с надежда и любов, той изхвръкна от стаята и затича надолу по стълбите. Чу гласове в малката зала и се упъти натам. На прага спря смаян. Жена му водеше приятен разговор с близнака на Саладин и дори се смееше.
Саладин приличаше на баща си, мавъра, докато сър Салвадор Кортез беше наследил от испанската им майка права, черна коса и маслинена кожа. Различаваха се дори по облеклото. Салвадор предпочиташе съвременни одежди; облечен беше с модерен жакет и бричове от зелено кадифе, колосана бяла риза и ботуши до коляното.
Най-големият контраст между братята обаче беше различното им отношение към прекрасния пол. Докато Саладин бе дал клетва да не спи с жени, докато не се ожени, Салвадор беше добре известен сластолюбец.
Според Малкъм точно в момента той упражняваше изкуството си да съблазнява. Защо иначе ще държи и двете ръце на Алпин и ще я кара да се изчервява?
Обзет от ревност, влезе в стаята.
— Прекъснах ли нещо?
Алпин пое въздух и скочи като опарена. Винаги любезният сър Салвадор бавно се обърна към него.
— Само щастливо подновяване на старото познанство, приятелю. — Поклони се на Малкъм.