— Извинете ме. — С наведена глава Алпин избра най-дългия път до вратата.
Малкъм й препречи пътя. После попита Салвадор:
— Семейството с тебе ли е?
— Не. — Усмивката изчезна от устата му. — Донесох съобщение на лейди Мириам, но Алпин ми каза, че тя не е тук.
Надеждата му бързо да се сдобри с Алпин се провали. Щом Салвадор търсеше мащехата му, значи нещо се беше случило.
— Изчакай ме в кабинета, Салвадор.
Той кимна официално и излезе от стаята. Малкъм затвори вратата. Алпин му обърна гръб.
— Нямам какво да ти кажа.
Задачата му беше много трудна. Трябваше да я накара да му прости. Той тихо изрече:
— Знам, но аз имам да ти казвам много неща.
Тя се стегна, като че подготвяше защитата си.
Малкъм искаше да я прегърне, но знаеше, че е твърде рано. Загледа се в кичурчетата коса, които се навиваха на тила й, и си помисли колко изящна е тя. Беше я подценил заради ниския й ръст. Макар и дребничка, съпругата му притежаваше силата и смелостта на гладиатор.
Решен да я спечели наново, Малкъм заговори чистосърдечно.
— Съжалявам, че ти причиних болка с това, което казах.
— Сигурна съм, че съжаляваш. Не е ли по-добре да видиш какво иска Салвадор?
Трябваше да проникне през стената от безразличие, която беше издигнала.
— Предпочитам да чуя какво искаш ти.
Ръката й докосна облегалката на семейния трон.
— Искам да се върна в Барбадос.
Замъкът Килдалтън беше нейният дом; щеше да го направи такъв.
— И ще отнесеш детето ми?
Тя се обърна към него с блеснали от яд очи.
— Детето е мое. По-добре да го отгледам в някоя канавка, отколкото да допусна да го използваш като пионка в политиката или да разбиеш живота му.
Тя беше толкова горда, а Малкъм никога преди не я беше обичал толкова. Трябваше да стисне юмруци, за да не се пресегне и да я прегърне.
— Както разбих твоя живот ли?
Трябваше да му даде време да си върне любовта й.
— Ще се грижим заедно за детето ни, Алпин, и ще го направим тук.
— Ще ме принудиш да остана, въпреки че те мразя?
— Ти ме обичаше. Ако ми дадеш възможност, сигурен съм, че женитбата ни ще бъде прекрасна.
— Не желая никакъв дял от шотландската ти династия. А сега ме пусни да мина. Имам работа.
За нещастие и той имаше работа. Отговорностите го зовяха.
— Каква работа имаш?
— Войниците сигурно са гладни и предполагам, че Салвадор ще иска чаршафи на леглото си.
Малкъм се почувства леко обнадежден. Сигурно не беше безразлична към него. Защо иначе ще се захваща със задълженията си.
Преди да отиде при Салвадор, той потърси Александър.
— Вземи всички мъже, които можеш да отделиш от жътвата, и ги постави на стража. На всички изходи да има хора. Карай ги да проверяват всеки товар, който излиза оттук.
— Да, милорд, но какво извинение да дам за претърсването?
— Кажи им, че е избягал любимият заек на Алпин.
— Момичето няма да избяга пак, милорд.
Алпин гледаше Малкъм и Александър от прозореца на дневната на горния етаж. Отвори го, но не можа да чуе нито дума. После видя Александър да издава заповеди и да събира хора. След известно време смаяно наблюдаваше как войниците се заеха да претърсват всяка каруца или товар, който излизаше от замъка. Забеляза стражи на всеки изход.
След като бягството беше невъзможно, можеше поне да събере информация. Влезе в тунела през гардероба на спалнята и се отправи по коридора към кабинета на Малкъм. Понеже идваше от друга посока, звънчето нямаше да го предупреди.
Долепи ухо до вратата и чу Салвадор да казва:
— Какво мислиш?
Прошумоля хартия.
— Мисля, че баща ми е овладял красноречието покрай жена си.
— Къде е лейди Мириам? — попита Салвадор.
— Опитва се да накара Джон Гордън да не замине за чужбина.
— Значи пътуването й е било напразно.
— Какво имаш предвид?
— Чети по-нататък, приятелю. Всичко е написано в писмото на баща ти.
След известно време Малкъм възкликна:
— Господи! Всъщност той иска да дойде в Шотландия?
Джон Гордън живееше в Шотландия, значи не говореха за него. Кой беше този „той“?
— Точно така. Ето защо лейди Мириам трябва да се върне там с мене. Лорд Дънкан смята, че тя ще успее да го разубеди.
Алпин нямаше представа за кого говорят, но очевидно този човек създаваше доста неприятности.
— А сега, след като донесох радостното съобщение…
Малкъм се засмя горчиво.
— Ще ми кажеш ли — продължи Салвадор, — защо твоята Немезида Алпин Маккей е отново в Шотландия.
— Моята Немезида ли? Да не би да си забравил, че ти счупи ребрата.
— Не съм, но си го заслужих. Казах на барона за ранената лисица, която беше намерила. Той я накара да го гледа как я убива и одира кожата й.