Алпин си спомни случката. Беше повръщала дни след това, но поне успя да спаси малките лисичета.
— Това копеле! — изсъска Малкъм.
— Сега той се е променил — отбеляза гостът.
— Да, но някога се държеше ужасно с Алпин.
— Та какво прави тя тук с тебе?
— Сключили сме пробен брак и е бременна с първото ни дете.
— Какво?
Тя не можеше да слуша повече. Отправи се към кухнята, където намери Дора да бие масло.
След като нареди на прислужницата да сложи в гърнето още едно пиле и да приготви стаята на Салвадор, попита:
— Къде е Елана?
— Отиде до Суийнърс Хийт да занесе обяда на Саладин.
Горкият Саладин! И неговите любовни мъки бяха така ужасни, като нейните.
Изсвири рог, предупреждавайки за пристигането на посетител. Сигурно лейди Мириам се връщаше.
Алпин имаше нужда от усамотение, затова се запъти към помещението за соколи. Нахрани и напои птиците, после седна на едно трикрако столче и се замисли върху последния им разговор с Малкъм. Той се надяваше на щастлив брак, но това беше неосъществима мечта. Тя вече се беше обрекла на „Рай“ и на нещастниците, които я чакаха там.
Проклет да е Малкъм Кар, че я държеше тук. Проклета да е и тя, че не искаше да го напусне.
Отвън се чу шум и птиците се размърдаха неспокойно. Алпин неохотно излезе от помещението. Като засенчи с ръка очите си, тя погледна към жилищната постройка. Пред входа се бяха събрали войници. Мъжете по укрепленията бяха вперили погледи към северния път. Усещаше се напрежение.
Едва ли пристигането на лейди Мириам можеше да предизвика такава суматоха? Кой тогава идваше? Алпин си помисли за вечерята и се почуди дали храната щеше да стигне. Но в крайна сметка замъкът не беше неин. Да му мисли господарят му.
Тъкмо стигна до стъпалата, когато вратата се отвори. Навън излязоха първо Раби, после намръщеният Малкъм. Той си беше сложил баретата и бе препасал меч.
Като я видя, забърза по стъпалата.
— Тъкмо тръгвах да те търся. Нещо не беше наред. Тя го огледа.
— Защо си въоръжен? Той се обърна към Раби.
— Иди до Суийнърс Хийт и доведи Саладин!
Щом войникът тръгна, взе ръката й.
— Нося този меч, защото може да ми потрябва. Ела с мене! Имаме гост.
— Ти имаш гост, а не аз. Аз само работя за тебе.
— Алпин — изръмжа той, а ръката му стисна нейната, — този посетител твърде много засяга тебе.
Тя чу зад гърба си тропота на приближаващи коне.
— Нищо и никой в Шотландия не ме засяга.
— Нито дори Комин Маккей ли?
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Подредени по четирима в редица планинците се изсипаха през портите на Килдалтън. Ярките лъчи на обедното слънце се отразяваха от мечовете и бойните щитове. Начело на морето от войници, облечени с фустанели в меки черни и зелени тонове, яздеше главатарят. Само на неговата барета бяха забодени три орлови пера, но украсата беше ненужна, тъй като от Комин Маккей се излъчваше власт и сила.
Алпин трепереше. Ето че се появи още един мъж, който предявяваше претенции към нея и съдбата й. Първо чичо й я беше измъкнал от лапите на бедността, само за да я заклейми като непоносимо дете. После безхарактерният Чарлз, съсипан от мъка и алкохол, я беше изоставил на милостта на още по-опасен противник.
Изпита дълбока мъка, тъй като престъплението на любовника й беше най-голямо; той беше определял живота й и в този процес беше откраднал сърцето й.
Почувства се разкъсана на части, ужасена и самотна.
Малкъм обгърна с ръка раменете й и я притегли към себе си.
— В коя стая ще го настаним?
Въпросът я изненада. Тя стоеше на друг един кръстопът в живота си, а той искаше да обсъжда проблеми, свързани с настаняването. Вбесена от поведението му, вдигна глава и очите им се срещнаха.
— Ако питаш мене, можеш да го настаниш в конюшните.
Загриженост смекчи чертите му. Той нежно я стисна.
— Той е просто един мъж, който търси внучката си. Аз съм човекът, който я намери.
Опитваше се да я върне към ежедневието. Тя намери успокоение в отговора му и го обикна малко повече за това.
— Ще му дам апартамента до този на Саладин.
Той й намигна.
— Чудесен избор. Сега да видим какво ни чака.
Мечът му издрънча и тя попита:
— Страхуваш ли се от него?
Той се загледа към портите.
— Не, тъй като очаквам ти да се справиш с него, Алпин. Армията му ме притеснява.
Тя огледа посетителите и прецени, че най-малко петдесет войници са преминали през портите. Погледът й беше привлечен от главатаря и тя се улови, че гледа в едни много познати очи.
Комин Маккей слезе от коня и закрачи към тях с бърза и лека стъпка, като дрънчеше с шпори и размахваше ръце. Сърцето на Алпин заблъска в гърдите й, понеже той я изучаваше също толкова напрегнато, колкото и тя него.