В сравнение с Малкъм не беше висок мъж, но беше пъргав и с елегантна фигура и се държеше с достойнство. Той носеше фустанелата си също като Малкъм с преметнат през рамото пояс и закопчана със сребърна брошка, на която беше изобразена ръка с вдигната нагоре кама. Главатарската му кесия беше изработена от ценна кожа на язовец със сложни шевици и златни пискюли.
Като свали баретата си, той откри гъста, къдрава, побеляла коса, но веждите и дългата му брада все още пазеха тъмночервени кичури. Според Високопланинския обичай над слепоочията му висяха две тънки плитчици.
Нейният дядо.
Той спря на известно разстояние от тях. Очите му, същите като нейните, се присвиха, после се насълзиха.
— Знаеш ли кой съм аз, момиче?
Опасенията й се разлетяха като страхливци, побягнали от бойното поле. Устните й затрепериха.
— Да.
Той разтвори широко ръце и се засмя.
— Тогава отстъпи от този дълъг нископланинец и прегърни дядо си.
Обичта му беше искрена и силно я привличаше. Когато Малкъм леко я побутна, тя тръгна с желание.
Комин Маккей я привлече към себе си и силно я прегърна. Той ухаеше на гора по здрач и ако приветствието имаше мирис, тя си помисли, че и него е открила.
— Момичето ми — каза той, — колко дълго те търсих.
В този миг се сбъднаха толкова детски мечти. Никаква ужасна черта в характера й не бе накарала рода Маккей да отхвърли едно малко момиченце. Съдбата я беше изпратила при барон Синклеър и той я беше отделил от семейството на баща й, като я беше изпратил в Барбадос.
— Защо не влезем вътре и там да възстановим съюза? — обади се Малкъм.
Комин отдалечи Алпин от себе си, гледа я известно време, после я прегърна през раменете. Тя погледна към Малкъм. Той клатеше глава и гледаше ту нея, ту мъжа, който я беше прегърнал.
— Господи! Вие сте двама истински Маккей. Във вените й тече твоята кръв, Комин. Никой не може да го отрече.
— Сигурен съм, както съм сигурен, че кралят е хановерец — отвърна той с неприязън. — Очаквам кръвта на това копеле да заври, като разбере, че си взел за жена едно от моите момичета.
Отново шотландската политика се намесваше в живота й. Чрез женитбата си с нея Малкъм щеше да ядоса краля и да се съюзи с този високопланински вожд. Нейният дядо.
Той отстъпи от нея.
— Виждам, че не сте успели да приберете реколтата — каза дядо й на Малкъм.
— Не. Няколко, пъти бях прекъсван от внучката ти. — Хвърли на Алпин многозначителен поглед.
— Да, тя ми е внучка. Същата е като майка ми. — Комин потупа младия мъж по гърба. — Извикай помощника си. Войниците ми могат да работят също толкова добре, колкото и да се бият.
— Благодаря, сър. Не ни е излишна допълнителна работна ръка. — Извика Александър.
Щом войникът се приближи, Малкъм и Комин оставиха Алпин и се присъединиха към новодошлите на двора. Дядо й даде знак на един от войниците си, вероятно помощникът му. Запознанствата бяха направени. После Малкъм и Александър заговориха, а другите ги наобиколиха.
Забравена за момент, тя наблюдаваше мъжката им дружба и си мислеше, че Барбадос никога не й се е струвал толкова далече. Изпита носталгия по дома си, по приятелите си и обикновения, спокоен живот. Бяха я натикали в прегръдките на дядото, който заговори за собствената си майка. Беше се влюбила в мъж, който я използваше като трамплин към властта.
Сега имаше за задача да подслони и нахрани не само войниците на Килдалтън, но и хората на Комин Маккей.
Тя закрачи към кухнята. Дора чистеше череши.
— Върви при месаря. Кажи му, че ни трябва месо, с което да нахраним сто войника.
Прислужницата се стъписа.
— А зеленчуци?
— Вземи всичко, което намериш на пазара. Повикай майка си и мис Линдзи да ти помогнат да сготвиш. Кажи на Емили и сестрите й да се заемат с приготвянето на стаите.
— Да, милейди. А сутринта с какво ще ги храним?
Алпин не се интересуваше от това. Ако беше находчива, щеше да използва пристигането на Маккей за бягство. Веднага след като Малкъм заспеше, двете с Елана щяха да потеглят. Затова остави Дора без отговор. Взе една кана с бира и няколко халби и се отправи към малката зала. Салвадор стоеше до прозореца и наблюдаваше какво става на двора.
Алпин тъкмо наливаше бирата, когато Комин нахълта и съобщи, че са забелязали каретата на лейди Мириам по пътя, който водеше към Абърдийн. Младата жена се запита дали пристигането й беше на добро.
„Благословена да е лейди Мириам“ — помисли си Малкъм, докато й помагаше да слезе от каретата.