— Нека се поразходим. — Поведе я към градината. Огледа войниците на двора.
— В полето забелязах, че някои от работниците носят цветовете на Маккей. Значи Комин е пристигнал.
— Да, вътре е, но може да почака. — Той й разказа за писмото от баща му. — И така, принц Чарлз иска да дойде тук.
— Това е много лошо.
— Точно така. Затова баща ми настоява да заминеш и да се опиташ да му въздействаш.
— Ще го направя след ден-два. Какво друго се е случило?
Проблемите с кралското семейство се изпариха от главата му.
— Алпин е бременна.
— О, Малкъм. — Очите й заблестяха от радост. — Толкова съм щастлива за вас.
Той й разказа за обидата, която беше нанесъл на Алпин. Сподели страха си, че може да е загубил любовта й. Описа подробно опитите й за бягство.
Лейди Мириам не отместваше поглед от ръцете си.
— Сигурен ли си, че тя иска да те напусне само защото си мисли, че си я използвал за политически цели?
— Не знам, но завръщането й в Барбадос се е превърнало в идея-фикс.
— Не съм изненадана. Тя ми разказа за робите. Нежната й душа не може да понесе подобна трагедия. Явно целта й е да се върне и да облекчи живота им. На тебе не ти ли е разказвала за живота си в Барбадос.
— Опита се, но аз не я слушах.
— Как си могъл, Малкъм. Ти си благороден човек. Но сигурно ще успееш да оправиш нещата между вас. Къде си загубил чара на рода Кар?
— Мисля, че го изхвърлих през прозореца, когато й изрекох всички тези обидни думи. Но просто не вярвах, че детето е мое. Трябваше да те послушам.
— Е, какво ще правиш сега?
Малкъм се замисли. Знаеше, че не беше направил достатъчно, за да се сближи с Алпин. Съсредоточил се беше върху физическия аспект на връзката им. Вероятно беше настъпило времето да спечели душата й.
— Погледът ти е тъжен — каза лейди Мириам и се насочи към изхода на градината.
Той си спомни, че го чака цяла къща, пълна с гости, и полета с посеви.
— Романсът ще трябва да почака.
— Глупости. Щастието ти засяга всички в Килдалтън. Хората ти изпитват топли чувства към Алпин. Всички ще се тревожат, ако нещата между вас не вървят. Та има ли нещо по-важно от щастието.
— Няма — съгласи се той и наистина вярваше в това.
Мащехата му се загледа в замъка с унесено изражение.
— Мислех си, че нямам място тук. Баща ти също непрекъснато се занимаваше с работата, която се изискваше от един граф и човек, принадлежащ на тази земя. Понеже много пътувах, просто не си представях как бих могла да се установя тук.
Всички бяха спечелили от присъствието й на Границата.
— Татко промени мнението ти.
Тя се засмя.
— С помощта на Лорда на Границата.
Съвсем малко хора знаеха, че лорд Дънкан се дегизираше като легендарния герой.
— Радвам се, че той те убеди да останеш, майко и много бих искал да имам на разположение един романтичен човек.
— Но ти също си такъв, Малкъм. Ти си внимателен и щедър и не се страхуваш да покажеш чувствата си. Само помни, че няма кой да ти даде време да спечелиш сърцето на жена си. Сам трябва да намериш това време. Хората от Килдалтън се надяват женитбата ти да е щастлива и ти им дължиш това.
Тя беше права.
— Веднага ще се заема със създаването на хармония между нас.
— Точно така. И тази вечер, докато ухажваш съпругата си, аз ще опозная Комин Маккей. Утре ще му поискам достойна зестра за нея.
Булката му беше толкова горда, когато й подари плантацията. Сега щеше да бъде наследница от клана Маккей и щеше да разполага с богатството и влиянието, което имаха роднините й. Мащехата му щеше да се погрижи за това.
— Кога ще се върнеш в Италия?
— След два дни. А сега искам да се изкъпя и да отдъхна в собственото си легло. Малкъм, изморих се от държавни дела. Не желая те вечно да се намесват в живота ми.
Напълно я разбираше.
Вечерята се състоя в малката зала. Всички бяха с приповдигнато настроение. От едната страна на Алпин седеше съпругът й, а от другата — дядо й. Тя се разкъсваше между чувството за вина към хората от Барбадос и обичта си към хората тук. Срещу нея седеше лейди Мириам и разговаряше със Саладин и Елана.
През цялата вечер Алпин беше подложена на кръстосан разпит от страна на Малкъм и мащехата му. Непрекъснато й задаваха въпроси за живота й на острова. Целта им беше прозрачна като стъкло. Малкъм се опитваше с помощта на лейди Мириам да я накара да му прости, че я бе обвинил в измама. И защо да не се опитва? Та той си мислеше, че се жени за богата наследница и се свързва с много могъщ високопланински клан.
Освен че й говореше много любезно, Малкъм често я докосваше. Или държеше ръката й, или я прегръщаше, или пръстите му се разхождаха по бедрото й. Всяка негова дума бе придружена от лека целувка, намигване или чувствено обещание.