От часове я обгръщаше с внимание и полагаше всички усилия да прогони яда й.
— Искам десерт — прошепна той в ухото й. Тя не се усмихна и не се притисна към него.
— В кухнята има пай. Да ти донеса ли?
— Не това, мисля си за нещо мъничко и изключително вкусно.
Тя се изчерви.
— Захаросана слива.
— Да, и то твърде сочна. Направо умирам за нея.
Алпин се засмя.
— Ти нямаш срам, Малкъм.
— Не, Алпин, щом се отнася до теб.
— Елана, кажи ми как се чувстваше като свободна жена в Барбадос? — попита лейди Мириам.
Алпин се зарадва на възможността да се откъсне от ласките на Малкъм, понеже всеки момент щеше да започне да се киска като влюбено до уши девойче.
— Добре, добре, но самотна. — Елана с благодарност погледна Алпин. — Аз съм единствената освободена чернокожа, благодарение на господарката си.
Младата жена усети, че Малкъм я наблюдава. Лейди Мириам се наведе напред, очаквайки коментар от нея. Лесно беше да бъде откровена.
— Никой мъж или жена нямат правото да притежават други човешки същества.
— Пия за това. — Саладин вдигна чашата си с портокалова вода.
Всички се присъединиха към тоста. Комин отпи, после погледна внучката си.
— Вдигам тост за Джон Гордън, който намери внучката ми. — Чашите звъннаха отново. Той добави: — Въпреки че се чудя защо още не е пристигнал.
Малкъм се вкамени.
— О, така ли? — Лейди Мириам се овладя напълно, но не сваляше очи от госта. — Той в Килдалтън ли ще дойде?
— Да. Той ми изпрати вест, че тук ще намеря Алпин и съобщаваше, че ще се присъедини към мене след няколко дни. — Той погледна Алпин. — Сигурно утре ще бъде тук и ще обере лаврите, понеже те откри.
На Алпин й стана ясно, че тази новина беше лоша за Малкъм и лейди Мириам.
Комин изпразни халбата си и я остави на масата.
— Всички ли жени в Африка са хубави като тебе, мис Елана?
Тя изпъна дългата си шия и се изпъчи. В очите й блестеше гордост.
— Бас държа.
Алпин не се сдържа и я подразни.
— Дори и ядящите комари екуафи ли?
Елана се нацупи. Най-накрая каза на перфектен английски:
— Една принцеса на ашанти трябва да бъде снизходителна към по-примитивните култури.
Само Саладин и Алпин се засмяха.
— Ти си принцеса? — попита шокираният Комин.
— Разбира се, че е принцеса, милорд — отвърна лейди Мириам. После се обърна към Алпин. — Разкажи ни как се образова на острова.
— Не се стеснявай, Алпин — обади се и Малкъм, — кажи ни.
Понеже не желаеше да разваля приятната атмосфера, тя им разказа истината. Разказа им за Ейдриън, за Хенри Фенуик, който след смъртта й се бе заел да пообразова Алпин. После отново я обзе тъгата и се изпълни с копнеж по този далечен неин дом. Отново разказа за мъката на робите, за това как плантаторите се възползват от тях и ги унижават.
Алпин изведнъж замлъкна и лейди Мириам каза:
— Бих искала да поживея няколко години в Барбадос. Ще им дам да се разберат.
— Сигурен съм, че ще им покажеш грешките, милейди — каза Саладин.
— Ще направя всичко възможно. Сега, след като Алпин е в Килдалтън, аз не съм нужна. Какво ще кажеш, Алпин, ще ми продадеш ли плантацията?
Объркана, Алпин се взираше в лейди Мириам, като търсеше някакъв знак, който да й покаже, че се шегува.
Предложението й беше разрешение на проблема й. Тя щеше да се погрижи за робите. Но ако Алпин скъсаше връзката си с Барбадос, нямаше да има къде да отиде. Накрая каза единственото, което й хрумна.
— Ще се посъветваме с адвокат, милейди.
— Сделките могат да почакат — каза Малкъм, като се изправи и подаде ръка на Алпин. — Ужасно мразя да оставям добрата компания, затова взимам своята със себе си. Лека нощ на всички.
Думите му стоплиха сърцето на Алпин. Може би го съдеше прекалено строго. Може би си беше заслужила да се усъмни в нея.
После видя, че един мъж стои близо до вратата към тунелите.
Страж. Друг седеше на пейките във фоайето, а хрътката спеше в краката му. На стълбите имаше друг пазач. Те се сменяха на осем часа и къщата не оставаше дори миг без наблюдател. Това не беше заради хората на Маккей. Войниците на Малкъм я следваха през целия ден, дори докато хранеше заека си, или отиваше до тоалетната.
Дали стражите отвън още бяха на пост?
— Чакай тук — каза тя и издърпа ръката си. — Веднага се връщам.
— Къде отиваш?
„Да проверя дали все още ме държиш като затворничка“ — й се искаше да каже, вместо това му намигна. — Чух, че някакъв звяр броди и търси сладкиши из замъка.