Зад нея долетя звук и тя се завъртя на пети. Дръжката на вратата се въртеше нагоре-надолу, сякаш човекът от другата страна не можеше да я отвори.
Госпожа Дарк, помисли си тя. Онази жена се връщаше, за да я одере жива с камшика си. Или да я отведе при Магистъра. Теса бързо взе една порцеланова ваза, стисна я здраво и застана от едната страна на вратата.
Дръжката най-сетне прещрака и вратата се отвори. В сумрака Теса можа само да види, че някой влиза в стаята. Тя се спусна напред и замахна с всичка сила…
Фигурата в сенките реагира със скоростта на плющящ камшик и все пак недостатъчно бързо. Вазата удари протегнатата ръка и след това отлетя към стената, където се счупи. Парчетата порцелан паднаха на пода, а удареният извика.
Викът бе на мъж и бе последван от водопад ругатни.
Теса отстъпи назад и след това се спусна към вратата. Тя обаче бе затворена и колкото и да въртеше дръжката, не се отваряше. В стаята грейна ярка светлина, като че ли слънцето бе изгряло. Теса се завъртя, премигна, за да прогони сълзите от очите си, и погледна към новодошлия.
Пред нея стоеше момче, едва ли бе по-голямо от нея самата — седемнайсетгодишно, най-много осемнайсетгодишно. Бе облечено с дрехите на работник — опърпано кожено яке, панталони, груби на вид ботуши. Нямаше жилетка, но тънки кожени ремъци опасваха кръста и гърдите му. По ремъците имаше закачени оръжия — кинжали, ножове за мятане и остриета, които изглеждаха сякаш са направени от лед. В дясната си ръка държеше светещ камък, който почти бе заслепил Теса. Другата му ръка — тънка и с дълги пръсти — кървеше от мястото, където бе нанесла своя удар.
Не това обаче я накара да го зяпне. Момчето имаше най-красивото лице, което някога бе виждала, с очи като синьо стъкло, елегантни скули, плътни устни, дълги, гъсти мигли и рошава черна коса. Дори извивката на гърлото му бе съвършена. Приличаше на герой от приказките, като онези, за които си бе фантазирала.
Макар никога да не си бе фантазирала, че някой от тях може да я ругае и да я сочи с окървавена ръка.
По някое време той разбра, че тя го зяпа, понеже спря да сипе ругатни.
— Ранихте ме — каза той с приятен глас, в който се долавяше характерния британски акцент. Погледна към ръката си с почти клиничен интерес. — Може би смъртоносно.
Теса продължаваше да го гледа ококорена.
— Вие ли сте Магистърът?
Той наклони ръката си на една страна. Кръвта потече по нея и покапа по пода.
— Ох, каква загуба на кръв. Смъртта ще настъпи всеки момент.
— Вие ли сте Магистърът?
— Магистър? — изглеждаше леко изненадан от яростта в думите й. — Това не значи ли на латински „господар“?
— Аз… — Теса се чувстваше сякаш сънува. — Мисля, че да.
— Е, аз съм господар на много неща в този живот. Препускам из улиците на Лондон, говоря френски без никакъв акцент, владея картите изкусно, мога да подреждам цветя според японските обичаи, играя на шарада14, когато искам да прикрия, че съм попрекалил с алкохола, омайвам дамите с чара си…
Теса продължаваше да го гледа все така неразбиращо.
— Но уви — завърши той, — никой никога не ме е наричал „господарю“, още по-малко пък на латински. Жалко…
— В момента сте попрекалили с алкохола, нали? — попита Теса напълно сериозно, но още щом изговори думите, усети, че е прозвучало ужасно грубо, или по-лошо, закачливо. Още повече, че той стоеше здраво стъпил на краката си, което не пасваше на човек, пийнал повечко. Бе виждала Нат пиян доста често, така че знаеше разликата.
Може би просто бе луд.
— Колко откровено, типично по американски — развеселен отговори младежът. — Мда, акцентът ви издава. Как се казвате?
Теса го погледна изумено.
— Как се казвам ли?
— Нима не знаете?
— Вие… нахълтвате в стаята ми, изкарвате ми акъла и сега искате да разберете как се казвам? По дяволите, представете се пръв! Кой сте вие?
— Херондейл — весело отговори момчето. — Уилям Херондейл, но всички ми викат Уил. Това вашата стая ли е? Малко семпла, трябва да призная.
Той погледна през прозореца, спря се за миг, за да погледне книгите на нощната й масичка и след това самото легло. Посочи към въжетата.
— Винаги ли спите вързана? Колко странни обичаи имате вие, американците!
Теса усети как се изчервява. Бе изумена, че все още има сили да се засрамва, предвид обстоятелствата. Чудеше се дали да му каже истината. Дали все пак той не бе Магистърът? Макар че ако онзи имаше неговия външен вид едва ли щеше да му се налага да връзва момичетата, за да се омъжат за него.