— Подръжте това, ако обичате — подаде й той светещия камък. Теса го пое внимателно, уплашена да не изгори пръстите си, но на допир той бе хладен. В мига, в който попадна в дланта й, светлината му избледня. Тя погледна към младежа объркано, но той бе застанал до прозореца и спокойно гледаше навън.
— Колко жалко, че сме на третия етаж. Разбира се, аз бих могъл да скоча, но вие вероятно ще предадете Богу дух. Затова ще трябва да излезем през вратата и да рискуваме с изненадките, които крие тази къща.
— Да рискуваме… моля? — Теса вече се чувстваше в състояние на постоянно объркване, сякаш бе луда. — Не разбирам.
— Е как така? — посочи той към книгите й. — Не сте ли ги чели? Не е ли очевидно, че съм тук, за да ви спася? Нима не приличам на сър Галахад? — Той вдигна драматично ръце и изрецитира: — Силата ми е на десетима, защото сърцето ми е чисто15.
Някъде из къщата се затръшна врата.
Уил каза нещо, което сър Галахад никога не би изрекъл и отскочи от прозореца. Направи гримаса и погледна критично към ранената си ръка.
— После ще трябва и за това да се погрижа… омръзна ми. — След това я погледна и рече: — Хайде, елате с мен… — той не довърши, но в погледа му се четеше въпрос.
— Госпожица Грей — тихо каза тя. — Тереза Грей.
— Хайде, госпожице Грей — повтори той, — елате с мен.
Уил мина покрай нея и опита да отвори вратата, завъртайки дръжката.
Нищо не стана.
— Няма да се получи — каза тя. — Вратата не се отваря отвътре.
— Ами? — ухили се Уил, посегна към колана си и взе един от предметите, които висяха от него. Приличаше на тънко, дълго сребърно клонче, очистено от разклонения. Той постави върха му на вратата и започна да… рисува, другояче не можеше да се опише. Дебели сребърни линии се появиха от върха на цилиндричния сребрист предмет и започнаха да съскат, докато се разпростираха върху дървената повърхност на вратата като разлято мастило.
— Рисувате си? — попита нервно Теса. — Как според вас това ще помогне…
Внезапно се чу звук като от счупено стъкло и дръжката се завъртя, след което вратата зейна отворена, а от краищата й се издигаше пушек.
— Ето как — отвърна Уилям, прибра странния предмет и махна с ръка на Теса да го последва. — Да тръгваме.
Незнайно защо тя се забави за миг и погледна назад към стаята, която през последните два месеца бе неин затвор.
— Книгите ми… — промълви.
— Ще ви взема нови — нетърпеливо отвърна Уил и я избута в коридора пред себе си, а после затвори вратата.
Хвана я за китката и се втурна надолу по коридора. След един завой стигнаха стълбите, по които Теса бе слизала много пъти заедно с Миранда. Уил взимаше по две наведнъж и я теглеше със себе си. Светещият камък, който тя държеше в лявата си ръка, слабо осветяваше пътя им и хвърляше сенки по стените, докато бягаха.
Някъде над тях проехтя писък. Теса позна гласа на госпожа Дарк.
— Открили са, че ви няма — каза Уил.
Бяха стигнали първия етаж и Теса забави ход, но бе дръпната от Уил, който сякаш нямаше намерение да спира.
— Няма ли да излезем през вратата? — попита тя.
— Не можем. Сградата е обкръжена. Пред входа се е наредила цяла редица от карети. Явно съм дошъл в неочаквано вълнуващ момент. — Младежът отново заслиза по стълбите и Теса го последва. — Имате ли представа каква е програмата на Сестрите за вечерта?
Тя поклати глава.
— Но сте очаквали някого, наричан Магистъра?
Вече бяха стигнали мазето и измазаните с хоросан стени бяха отстъпили място на такива, съградени от влажни камъни. Без Миранда, която да осветява с фенера си, бе изключително тъмно. Жегата ги посрещна на вълни.
— В името на Ангела, тук е горещо като в деветия кръг на ада!
— Деветият кръг е студен — автоматично го поправи Теса.
Уил я погледна объркан.
— Моля?
— В Дантевия Ад — каза тя, — деветия кръг е студен, покрит с лед.
За един дълъг миг той остана втренчен в нея, после ъгълчетата на устните му се извиха и той вдигна ръка.
— Дайте ми магическата светлина.
Тя го погледна неразбиращо и той изсумтя.
— Камъкът. Дайте ми камъка.
В мига, в който пръстите му се сключиха около камъка, светлината отново грейна, блестейки между тях. За пръв път Теса видя, че на горната част на ръката му има татуировка, нарисувана сякаш с черно мастило. Приличаше на отворено око.