„И все пак имах слабостта, и все още имам слабостта, да искам да знаете с каква внезапна магия ме възпламенихте и накарахте една купчина пепел да лумне в огън.“
Но това, че от онази нощ в Храма Уил нито я бе поглеждал, нито бе изговарял името й, бе тревожен. Тя смяташе, че знае причината. Бе се досетила от начина, по който я бе погледнала Шарлот, от начина, по който всички около нея мълчаха. Бе очевидно. Ловците на сенки щяха да я прогонят.
И защо не, помисли си с горчивина тя. Институтът бе за нефилими, не за долноземци. Бе донесла само смърт и разрушения за краткия си престой в това място. Един Господ знаеше какво ще се случи, ако остане там. Разбира се, тя нямаше къде да иде, нито при кой, но какво значение имаше това за тях. Законът на Завета бе ясен, не можеше да се изменя или нарушава. Може би накрая щеше да се наложи да живее с Джесамин в някое имение в Белгравия. Какво пък, можеше и да е по-лошо.
Шумът на колелетата от каретата по камъните отвън, който ознаменува завръщането на ловците от Града на тишината, я изкара от мрачното й вцепенение. Софи се спусна бързо по стълбите, за да поздрави новодошлите, докато Теса наблюдаваше през прозореца как един по един слизат от каретата.
Хенри бе прегърнал Шарлот, която се подпираше на него. След тях се появи Джесамин, с бледи цветя в косата си. Теса щеше да се възхити на вида й, ако не хранеше подозрението, че Джесамин обича погребенията, наясно с това, че изглежда много добре в бяло. После се появиха Джем и Уил. И сребърната коса на Джем, и черните кичури на Уил изглеждаха странно на фона на белите им дрехи. Бял и черен офицер, помисли си Теса, докато те се качваха по стълбите, изчезвайки зад вратите на Института.
Едва бе оставила книгата на стола до себе си, когато вратата на библиотеката се отвори и Шарлот влезе, все още сваляйки ръкавиците си. Шапката й я нямаше, а около лицето й се спускаха влажни къдрици.
— Знаех си, че ще те намеря тук — каза тя, като прекоси стаята, за да седне до стола срещу този на Теса, който пък бе до прозореца. Тя остави белите ръкавици на масата и въздъхна.
— Беше ли… — започна Теса.
— Ужасно? Да. Мразя погребенията, макар Ангелът ми е свидетел, че съм била на много — Шарлот прехапа устни. — Звуча като Джесамин. Забрави какво казах, Теса. Саможертвата и смъртта са част от живота на ловците на сенки. Винаги съм знаела това.
— Зная — стана много тихо. Теса усети сърцето си да бие кухо, като стар стенен часовник в празна стая.
— Теса… — започна Шарлот.
— Знам какво ще ми кажеш, Шарлот. Всичко е наред.
Шарлот премигна.
— Така ли? И…
— Искате да се махна — каза Теса, — знам това още откакто се срещна с Клейва преди погребението. Джем ми каза. Не бих си и представяла, че ще ме оставите тук след всичко, което се случи, след всички ужаси, които ви докарах. Нат. Томас, Агата…
— Клейвът не се вълнува от съдбата на Томас и Агата.
— Пиксисът, тогава.
— Да — бавно каза Шарлот, — но Теса, смятам, че си ме разбрала напълно погрешно. Не дойдох, за да те отпратя, всъщност обратното. Искам да останеш.
— Да остана? — Думите прозвучаха безсмислено. Шарлот не можеше да има това предвид. — Но Клейвът… те сигурно са ядосани…
— Ядосани са — каза Шарлот, — на мен и Хенри. Мортмейн ни изигра. Той ни използва като свои инструменти, а ние го позволихме. Бях така горда от умния и находчив начин, по който се справих с него. Така и не помислих, че може би той се е справил с мен. Така и не помислих, че никой, освен Мортмейн и брат ти, не потвърди, че Де Куинси е Магистърът. Всички останали доказателства бяха плод на обстоятелства, но се оставих да бъда убедена.
— Те бяха убедителни — побърза Теса да успокои Шарлот, — печатът върху тялото на Миранда. Създанията на моста.
Шарлот се изсмя горчиво.
— Всичко това бе част от пиесата, която разигра Мортмейн. Знаеш ли, че колкото и да търсихме, така и не открихме доказателство, че долноземците управляват клуб „Пандемониум“? Никой от мунданите нямаше и представа, а след като унищожихме клана на Де Куинси, долноземците нямат никаква вяра в нас.
— Минали са само няколко дни. На Уил му отне шест седмици да намери Сестрите на мрака. Ако продължите да търсите…
— Нямаме време. Ако това, което Натаниъл е казал на Джем, е истина и Мортмейн възнамерява да използва демоничните енергии от Пиксиса, за да съживи механичните си създания, имаме само времето, което ще му е необходимо, за да отвори кутията — тя въздъхна. — А Клейвът, естествено, не вярва, че това е възможно. Пиксисът може да бъде отворен само с руни, а само ловец на сенки може да ги нарисува. Но се предполагаше, че и само ловец на сенки може да влезе в Института. Оказа се, че не е така…