Устните на Уил се изкривиха. На Теса, която мислеше колко красиви са те, като изваяни, й отне миг преди да разбере, леко изненадана, колко студена е усмивката му.
— Не се прави, че не разбираш… ти не си съвсем невежа за това, как стават нещата на този свят, Теса. Не и с такъв брат.
— Уил — топлината напусна Теса като морето при отлив. Почувства студ, въпреки летния въздух. — Аз не съм като брат ми.
— Теб те е грижа за мен — каза Уил. Гласът му бе хладен, уверен — знаеш, че те харесвам, така, както всички жени разбират кога някой мъж е привлечен от тях. Сега идваш да ми кажеш, че си достъпна за мен, стига да те желая. А аз ти предлагам това, което искаш.
— Не може да имаш това предвид.
— А ти не би трябвало да си имала нещо повече предвид — сряза я Уил. — Един ловец на сенки, влюбен в магьосница, няма никакво бъдеще. Той може да е приятел с нея или да се възползва от нея. Не и…
— … да се ожени за нея — довърши Теса. В главата й се появи ясна картина за море, отдръпнало се напълно след отлив. Виждаше малките животинки, останали на плажа, гърчещи се в пясъка.
— Колко директно — ухили се Уил. Тя искаше да го удари. — Какво друго си очаквала, Теса?
— Не и да ме обидиш така — гласът на Теса заплашваше да се разтрепери. Но някак си го удържа.
— Едва ли си се притеснявала от нежелани изненади — продължи Уил, — като се има предвид, че магьосниците не могат да имат деца…
— Какво? — Теса се отдръпна, все едно я бе блъснал. Земята под краката й сякаш се залюля.
Уил я погледна. Слънцето се бе скрило почти напълно. В тъмнината на нощта сякаш се виждаха костите на лицето му. Устата му се бе свила, все едно изпитваше физическа болка.
Но гласът му остана равен.
— Нима не знаеше това? Предполагах, че някой вече ти е казал.
— Не — каза меко Теса, — никой не ми е казал.
Погледът му остана равнодушен.
— Е, ако не се интересуваш от моето предложение…
— Спри — рече тя. Този миг, помисли си, е болезнен като парче натрошено стъкло. — Джем ми каза, че лъжеш, за да се изкараш лош — продължи тя, — може би това е вярно, а може би просто му се иска да е така. Но няма нито причина, нито извинение, за такава жестокост.
За миг той изглеждаше действително притеснен, сякаш го бе изненадала. Но това изчезна на секундата, като облаче в лятно небе.
— Тогава няма какво повече да си кажем, нали така?
Без да продума повече, тя се завъртя и тръгна към стълбите. Не се обърна и не видя как той гледа подире й, тъмен силует на фона на последните отблясъци от залязващото слънце.
Децата на Лилит, наричани с името магьосници, подобно на мулетата и други кръстоски, са безплодни. Те не могат да имат деца. Не са известни изключения от правилото…
Теса вдигна очи от Кодекса и се загледа невиждаща през прозореца на музикалната стая, макар навън да бе твърде тъмно, за да види нещо. Бе се скрила тук, нежелаеща да се върне в собствената си стая, където щеше да бъде намерена в униние от Софи, или по-лошо, от Шарлот. Тънкият слой прах, полепнал по всичко в стаята, й даваше увереност, че е малко вероятно да я намерят тук.
Замисли се как е могла да пропусне този факт за магьосниците преди. Ако трябваше да бъде честна със себе си, той не бе упоменат в секцията на Кодекса за магьосници, а в по-късните пасажи за долноземци, като полуелфите или полувърколаците. Нямаше, очевидно, полумагьосници. Магьосниците изобщо нямаха деца. Уил не се бе опитал да я нарани. Бе й казал истината. Което всъщност бе по-лошо. Трябваше да е знаел, че думите му не са лек удар. Че няма как да се върнат.
Но пък може би бе прав. Какво друго бе мислила, че ще стане. Уил си бе Уил. От него не можеше да очаква друго. Софи я бе предупредила, но тя не я бе послушала. Знаеше какво щеше да каже леля Хариет за момичета, които не се вслушват в съвети.
Тихо шумолене я извади от унеса. Тя се обърна. Отначало не видя нищо. Стаята се осветяваше от самотна факла с магическа светлина. Трептящата й светлина хвърляше сенки върху пианото и извитата тъмна форма на лирата, покрита с тежък плат. До вратата се появиха две ярки точици, светещи в странен зеленикавожълт цвят. Те се движеха към нея с еднаква скорост, като двойка светулки.
Теса въздъхна облекчено. Разбира се. Тя се приведе напред.
— Маци, ела — тя заговори успокоително, — маци, тук, ела маци!
Мяукането, с което отговори котката, бе заглушено от отварянето на вратата. В стаята нахлу светлина и за миг фигурата, очертала се на прага, бе просто сянка.
— Теса? Ти ли си?