— По дяволите! — Уил посегна към дръжката на още едно от остриетата, висящи на кръста му. — Мислех, че сме се отървали от това нещо.
Госпожа Блек оголи Зъби и скочи напред. Уил се отдръпна от пътя й, но Хенри не бе така бърз. Тя го удари и го събори на земята. Вкопчена в него като кърлеж, тя заби нокти в раменете му, ръмжейки като диво животно. Той изкрещя.
Уил се завъртя вече с извадено острие. Той вдигна оръжието си и извика:
— Уриел!
Мигновено камата грейна в ръцете му като факла. Теса отстъпи назад към стената, когато той замахна надолу. Госпожа Блек отскочи и протегна животинските си нокти към него…
И острието премина гладко през шията й. Напълно отделена от тялото, главата й се търкулна на земята, а Хенри, погнусен и изцапан с черна кръв, отблъсна с вик останките й от себе си и се изправи мъчително на крака.
В стаята се разнесе ужасяващ писък.
— Нееееее!
Викът идваше от госпожа Дарк. Младежът с кафявата коса, който я държеше, я изпусна с вик, когато тя избълва сини пламъци от ръцете и очите си. Виейки от болка, той падна на една страна, а тя тръгна към Теса и Уил.
Очите й горяха с черен пламък, като факли. От устата й със съскане излизаха думи на език, който Теса никога не бе чувала. Звучеше като пращенето на огън. Жената вдигна ръка и от дланта й изскочи синя назъбена мълния. Уил с вик се хвърли пред нея, вдигнал сияйното си острие. Мълнията отскочи от острието и се удари в една от каменните стени, която грейна в неестествена светлина.
— Хенри! — извика Уил, без да отклонява поглед от госпожа Дарк. — Заведи госпожица Грей на безопасно място. Бързо…
Ухапаната ръка на Хенри хвана рамото на Теса, а госпожа Дарк пусна още една синьо-зеленикава мълния към нея.
Защо иска да убие мен?, зачуди се Теса, замаяна. Защо не се цели в Уил?
Тогава, докато Хенри я придърпваше към себе си, острието на Уил, поело нов залп светкавици, се начупи и светлината се отрази в парчетата в различни цветове. За момент Теса се вторачи в тях, потънала в странната им красота… и тогава Хенри й извика да залегне.
Бе обаче прекалено късно. Едно от светещите парчета се заби в рамото й с невероятна сила. Почувства се сякаш я е блъснал влак. Бе изтръгната от хватката на Хенри, след което полетя, главата й се удари в стената и пред очите й се спусна мрак.
Малко преди да изгуби съзнание, чу оглушителният смях на госпожа Дарк.
3
Институтът
В съня си Теса бе отново вързана за тясното медно легло в Къщата на мрака. Сестрите стояха приведени над нея и потракваха с дълги куки за плетене, като се смееха на висок глас. Докато Теса ги наблюдаваше, чертите им се промениха. Очите им потънаха навътре в черепите, косите им опадаха, а по устните им се появиха шевове, които ги държаха затворени. Теса нададе безмълвен писък, ала те не я чуваха.
Сестрите изчезнаха и над нея се появи леля Хариет, с лице, потъмняло от треската, която я бе убила. Тя погледна Теса с огромна тъга.
— Опитах — каза тя, — опитах да те обикна. Но не е лесно да обичаш дете, което дори не е човек…
— Дори не е човек? — попита непознат женски глас. — Ако не е човек, какво е тя тогава, Енох?
В гласа прозвуча нетърпение.
— Как така не знаеш? Всеки е нещо. Момичето не може да е нищо…
Теса се събуди с писък. Взря се втренчено в сенките. Около нея имаше само тъмнина. Едва се чуваше мърморенето на гласове. Опита се да се изправи, изритвайки завивки и възглавници. Смътно усети, че завивката й е тежка и дебела, не като тънкото покривало в Къщата на мрака.
Бе легнала, точно както в съня си, в огромна, почти неосветена каменна стая. Дочу собственото си хрипливо дишане, докато се обръщаше на една страна.
И изпищя.
Пред нея стоеше лицето от кошмарите й, плешиво и гладко като мрамор, подобно на огромна бяла луна. Там, където трябваше да са очите имаше само вдлъбнатини. Не изглеждаше, сякаш очите са били изтръгнати. Изглеждаше, сякаш никога не бе имало очи.
Устните бяха зашити с тъмни шевове, а лицето бе белязано с руни като тези по кожата на Уил. Само дето тези изглеждаха, сякаш са изрязани с нож.
Тя отново изкрещя и се отдръпна назад, като падна от леглото. Удари студения каменен под и платът на нощницата, която носеше — бяла и непозната, явно бе облечена с нея докато е била в несвяст — се скъса, когато тя с мъка се изправи на колене.