Теса я зяпна. Момичето бе изумително красиво. В някоя от книгите на Теса щяха да я нарекат английска роза. Имаше сребристоруса коса, меки кафяви очи и блед тен. Носеше яркосиня рокля и имаше пръстени на почти всеки от пръстите си. Може и да носеше татуировки като тези на Уил и Шарлот, но те не се виждаха.
Уил погледна Джесамин с нескрито презрение и се обърна към Шарлот.
— Къде се е дянал съпругът ти?
Шарлот седна и посочи с ръка на Теса да се настани срещу нея, на стола до Уил.
— Хенри е в работилницата. Изпратих Томас да го извика. Ще се появи всеки момент.
— А Джем?
В погледа на Шарлот се прочете предупреждение, ала на глас каза само:
— Не е добре. Отново е един от онези дни.
— Винаги е един от онези дни — каза Джесамин отвратено.
Теса тъкмо щеше да попита кой е Джем, когато Софи влезе, следвана от пълна жена на средна възраст, със сива коса, прибрана в кок. Двете започнаха да сервират вечерята. Имаше свинско печено, картофи, ароматна супа и пухкави филии, намазани с блестящо жълто масло. На Теса внезапно й се зави свят. Не бе усетила колко е гладна. Тя отхапа от една филия и видя, че Джесамин се взира в нея.
— Знаете ли — каза Джесамин равнодушно, — досега не бях виждала магьосница да яде. Предполагам, че не пълнеете? Сигурно отслабвате с магия.
— Не знаем дали е магьосница, Джеси — каза Уил.
Джесамин не му обърна внимание.
— Сигурно е ужасно да си толкова зла. Не се ли притеснявате, че ще отидете в Ада? — тя се приведе към Теса. — Какво мислите за дявола?
Теса остави вилицата си настрана.
— Искате ли да ви срещна с него? Бих могла да го призова ей сегичка, ако ви е толкова интересно. Нали знаете, аз съм магьосница.
Уил се изкикоти. Очите на Джесамин се присвиха.
— Няма нужда да сте толкова груба… — започна тя, но бе прекъсната от Шарлот, която се изправи с писък.
— ХЕНРИ!
На прага на трапезарията бе застанала познатата фигура на високия мъж с рижава коса и лешникови очи. Той носеше кожено работно яке върху риза и изумително ярка раирана жилетка, а панталоните му бяха покрити с нещо, подобно на въглищен прах. Не това обаче накара Шарлот да изпищи. Мъжът гореше. Малки пламъци пукаха над лакътя му и от тях се издигаше черен пушек.
— Шарлот, миличка — каза Хенри на жена си, която го гледаше с ужас. Джесамин също се бе ококорила. — Много съжалявам, че закъснях. Знаеш ли, май моят сензор проработи…
Уил го прекъсна.
— Хенри, нали знаеш, че гориш?
— А, да — каза разсеяно Хенри. Пламъците вече почти стигаха рамото му. — Цял ден работих. Главата ми направо е пламнала. Шарлот, чу ли ме какво казах. Сензорът…
Шарлот свали ръка от устата си и отново изкрещя:
— Хенри! Ръката ти!
Хенри погледна към ръката си и зяпна.
— Мътните да го вземат — успя да каже преди Уил, който бе запазил учудващо самообладание да скочи, да вземе вазата с цветя и да я излее върху него. Пламъците изгаснаха с възмутено съскане и Хенри остана мокър на прага, а ръкавът на якето му бе почернял. На пода се валяха влажни бели цветя.
Хенри грейна и потупа изгорелия ръкав с поглед, изразяващ пълно задоволство.
— Знаете ли какво означава това?
Уил остави вазата на земята.
— Че си се подпалил и не си забелязал.
— Че огнеупорният материал, който разработих миналата седмица работи! — гордо заяви Хенри. — Трябва да е горял от поне десетина минути и дори не е изгорял наполовина! — Той хвърли поглед на ръката си. — Вероятно ще трябва да подпаля и другия ръкав, за да проверя…
— Хенри — каза Шарлот, която се бе посъвзела от шока, — ако се подпалиш нарочно, ще поискам развод. Седни и изяж вечерята си. И поздрави нашата гостенка.
Хенри седна, погледна към Теса и премигна.
— Но аз ви познавам! — каза той. — Вие ме ухапахте!
Звучеше странно доволен от този факт, като че бе някакъв особено приятен спомен, който двамата бяха споделили.
Шарлот погледна отчаяно към мъжа си.
— Попита ли госпожица Грей за клуб „Пандемониум“? — намеси се Уил.
Клуб „Пандемониум“, спомни си Теса.
— Чувала съм това име. Бе изписано върху каретата на госпожа Дарк — каза тя.
— Това е организация — обясни Шарлот с въздишка, — много стара организация на мундани, които се интересуват от изкуството на магията. На срещите си правят заклинания и се опитват да призовават демони и духове.
Джесамин изсумтя.
— Не знам защо си правят труда да се занимават с магии, да се носят насам-натам закачулени и да палят малки огньове. Това е нелепо.
— О, те правят много повече — отвърна Уил. — Властта им сред долноземците е по-голяма, отколкото предполагате. Много богати и влиятелни хора са членове…