Без да се усмихва, Теса постави пръстена в дланта на лявата си ръка и сключи пръстите си около него. Сетне затвори очи.
Винаги ставаше едно и също. В началото не усещаше нищо, после в подсъзнанието й проблесна искра, като че някой бе запалил свещ в тъмна стая. Тя се насочи към искрата, така, както я бяха учили Сестрите на мрака. Бе трудно да се отърве от страха и свяна си, но го бе правила достатъчно често и знаеше какво да очаква. Пътят към светлинката в центъра на мрака, усещането за всепоглъщаща топлина, сякаш се завиваше през глава с нещо тежко и дебело, покривайки всяка част от кожата си — и след това грейналата ярка светлина, съобщаваща, че вече е вътре. Под кожата на някой друг. В ума на някой друг.
На Джесамин.
Бе само на ръба на мислите й, а умът й се докосваше до тях като пръсти по повърхността на водата. Въпреки това, дъхът й спря. Беше като сладкиш с нещо гнило в центъра, като червей в ябълка. Почувства погнуса, горчива омраза, гняв и ужасен копнеж по нещо…
Очите й се отвориха. Тя все още стоеше на масата, стиснала пръстена на Джесамин. Кожата й щипеше както винаги след превъплъщение. Чувстваше странното непривично тегло на чуждото тяло, можеше да усети светлата коса на Джесамин по раменете си. Твърде гъста, за да бъде удържана от фибите в косата на Теса, тя се спускаше като водопад по гърба й.
— В името на Ангела! — пое си дъх Шарлот.
Теса се огледа. Всички около масата я зяпаха, като челюстите на Шарлот и Хенри бяха увиснали. Дори Уил бе изгубил ума и дума, а чашата вода, която бе надигнал към устните си, стоеше замръзнала във въздуха. Що се отнася до Джесамин, тя я наблюдаваше с пълен ужас, сякаш бе видяла собствения си призрак. За миг Теса почувства вина.
Но само за миг.
Джесамин бавно свали ръка от устата си, все още пребледняла и възкликна:
— Носът ми! Огромен е! Защо никой не ми го е казвал?
4
Ние сме сенки
Прах и сянка сме.
В мига, в който Теса се върна към собствения си облик, върху нея се изля водопад от въпроси. За хора, живеещи в света на магията, събралите се нефилими изглеждаха потресени от нейната способност, което само потвърди това, което Теса вече подозираше — че талантът й да променя формата си е изключително рядък. Дори Шарлот, която вече знаеше за него, изглеждаше впечатлена от демонстрацията.
— Значи трябва да държиш нещо, принадлежало на човека, в който ще се превъплътиш? — попита Шарлот отново.
Софи и по-възрастната жена, която Теса сметна за готвачката, вече бяха отнесли чиниите с вечерята и бяха сервирали разкошен кекс и чай, които обаче стояха недокоснати от вечерящите.
— Не можеш просто да погледнеш към някой и…
— Вече ви обясних — каза Теса, която започваше да чувства слабо главоболие, — трябва да държа нещо, което им е принадлежало, или пък кичур коса, или мигла. Нещо тяхно. Иначе нищо не става.
— Смяташ ли, че мускалче с кръв ще свърши работа? — попита Уил от академичен интерес.
— Сигурно. Не зная. Никога не съм опитвала — Теса отпи от чая си, който бе изстинал.
— И Сестрите на мрака са знаели за умението ти? Още преди теб? — попита Шарлот.
Теса преглътна чая, който остави горчив вкус в устата й.
— Да. Тъкмо заради това ме отвлякоха.
Хенри поклати глава.
— Ала откъде са знаели? Това ми се губи.
— Не зная — каза Теса за сетен път, — така и не ми обясниха. Вече ви казах всичко, което знам. Те имаха точна представа какво умея и как трябва да бъда обучена, за да се науча да го правя. Всеки ден прекарваха часове с мен…
Теса отново преглътна, за да прогони горчилката от устата си. Спомените изплуваха в ума й — часовете в мазето на Къщата на мрака, начинът, по който й крещяха, как заплашваха, че Нат ще умре, ако не се превъплъти както те искат, агонията, когато най-после овладя умението.
— В началото беше болезнено — прошепна тя, — сякаш костите ми се чупеха и разтапяха в тялото. Принуждаваха ме да се превъплъщавам два-три пъти на ден, после дузина пъти, докато накрая изгубех съзнание. След това, на следващия ден, започваха отново. Бях заключена в онази стая, не можех да избягам… — Тя си пое дъх, треперейки. — Последният ден ме принудиха да се превъплътя в умряло момиче, което помнеше, че е нападнато от някой, въоръжен с кинжал. Че е намушкано. Че е преследвано от нещо, бродещо по уличката…
— Може би това е момичето, което намерихме с Джем — изправи се Уил със светнали очи. — Двамата с Джем се досетихме, че то е побягнало от нещо в нощта. Смятам, че те са изпратили Шакс демона по петите й, но аз го убих. Сигурно са се чудили какво е станало.