— Момичето, в което се превъплътих, се казваше Ема Бейлис — каза Теса почти шепнешком. — Имаше много светла коса, вързана с малки розови панделки. Бе просто едно малко момиче.
Уил кимна, очевидно описанието му бе познато.
— Чудеха се какво е станало с нея. Затова ми казаха да се превъплътя в нея. Когато им казах, че е мъртва, изглеждаха облекчени.
— Бедната душица — промърмори Шарлот. — Значи можеш да се превъплъщаваш и в мъртъвци? Не само в живи хора?
Теса кимна.
— Чувам гласовете им, когато се превъплъщавам. Разликата е, че много от тях помнят как са умрели.
— О! — потръпна Джесамин. — Колко отблъскващо.
Теса погледна към Уил. Към господин Херондейл, смъмри се тя наум, но бе трудно да мисли за него по този начин. Чувстваше се, сякаш го познава по-добре, отколкото бе в действителност. Това бе глупаво.
— Намерихте ме, защото сте търсили убиеца на Ема Бейлис? — учуди се тя. — Ала тя бе само едно умряло момиче. Мъртва, как го казвате… мунданка. Защо хабите толкова усилия, за да разберете какво точно й се е случило?
За миг погледът на Уил срещна нейния. Очите му бяха тъмносини. След това изражението му се промени — съвсем леко, — но тя забеляза, макар да не бе сигурна какво точно значи промяната.
— Аз лично не бих се занимавал, но Шарлот настоя. Смяташе, че става нещо нередно. Щом с Джем се внедрихме в клуб „Пандемониум“ и чухме слухове за други убийства, разбрахме, че се случват много по-лоши неща от убийството на едно момиче. И макар да не обичаме особено мунданите, не можем да оставим просто да ги колят като пилци. Все пак, заради тях сме създадени.
Шарлот се приведе над масата.
— Сестрите на мрака не са ти казвали какво възнамеряват да правят с уменията ти, нали?
— Вече знаете за Магистъра — отвърна Теса. — Казаха, че съм обещана на него.
— Обещана за какво? — попита Уил. — За вечеря?
Теса поклати глава.
— За жена. Така казаха.
— За жена? — подигравателно подхвърли Джесамин. — Това е нелепо. Вероятно са щели да ви принесат в жертва и не са искали да ви плашат.
— О, не съм толкова сигурен — намеси се Уил. — Претърсих няколко стаи, преди да намеря Теса. Една от тях подозрително напомняше сватбена зала. Дори имаше огромно легло с бели драперии и бяла рокля в гардероба. С вашия размер — той погледна към Теса.
— Церемониалното бракосъчетание е могъщ ритуал. Ако се изпълни както трябва, може да позволи на някой да се домогне до силите ти, Теса, дори да те контролира. — Замислена, Шарлот започна да барабани с пръсти по масата. — Що се отнася до този Магистър, прерових архивите за термина. Често се използва, за да опише предводителя на група или орден магьосници. Група като клуб „Пандемониум“. Според мен клубът и Магистърът са свързани.
— Разследвали сме ги и преди, и не сме ги хващали да правят нещо нередно — каза Хенри. — Не е противозаконно да бъдеш идиот.
— За твое щастие — изсъска Джесамин.
Хенри я погледна обидено, ала не отговори. Шарлот също й хвърли убийствен поглед.
— Хенри е прав — вметна Уил, — не е като с Джем да не сме ги хващали да правят пакости, като например да пият абсент, подправен с демонски прахове и други подобни. Но докато нараняват само себе си, няма смисъл да се намесваме. Ако обаче са започнали да вредят и на други хора…
— Знаеш ли кои са те? — попита Хенри любопитно.
— Мунданите не — пренебрежително отговори Уил, — не видях причина да се интересувам от тях, а и мнозина бяха маскирани за клубните церемонии. Ала разпознах много от долноземците. Магнус Бейн, лейди Белкор, Рейгнър Фел, Де Куинси…
— Де Куинси? Дано не е нарушил някой закон. Знаеш какво усилие ми костваше да намеря върховен вампир, с когото може да се разговаря — намръщи се Шарлот.
Уил се усмихна, докато отпиваше от чая си.
— Последният път като го видях, бе същински ангел.
Шарлот го изгледа накриво, сетне се обърна към Теса.
— Онази прислужница, за която ми спомена, Миранда… тя също ли имаше твоите умения? Ами Ема?
— Не мисля. Ако Миранда имаше такава способност, щяха да я обучават редом с мен, а пък Ема нямаше никакъв спомен, който да подсказва такова нещо.
— И никога не са ти споменавали клуб „Пандемониум“? И защо правят всичко това?
Теса напрегна мозъка си. За какво си говореха Сестрите на мрака, когато мислеха, че тя не ги слуша?
— Не мисля, че са споменавали името на клуба, но понякога говореха за някакви сбирки, на които смятат да ходят и колко щели да впечатлят другите с напредъка с мен. Веднъж казаха едно име… — Теса сбърчи чело, опитвайки се да си спомни. — Някой, който идвал в клуба. Не помня името, но мисля, че звучеше сякаш е чужденец…