Шарлот се приведе към нея през масата.
— Опитай, Теса! Опитай да си спомниш!
Шарлот не искаше да я нарани или обиди, но въпреки това думите й събудиха ужасни спомени в главата на Теса, за гласове, които я караха да опитва, да потъва в себе си, да извлича сила. Гласове, които можеха да станат твърди и студени при най-малкия повод. Гласове, които ласкаеха, заплашваха и лъжеха.
Теса се изправи.
— Първо искам да разбера какво ще правим с брат ми.
Шарлот премигна.
— Брат ти?
— Казахте, че ако ви предоставя информация за Сестрите на мрака, ще ми помогнете да намеря брат си. Е, казах ви каквото знам. И все още нямам представа къде може да е Нат.
— О! — Шарлот седна, като изглеждаше почти изненадана. — Разбира се. Ще започнем да го търсим още утре — увери тя Теса. — Ще започнем с мястото, където е работил. Ще поговорим с работодателя му и ще открием дали той знае нещо. Имаме връзки навсякъде, Теса. Сред долноземците ври и кипи от клюки, точно както е и при мунданите. Накрая все ще намерим някой, който знае нещо за брат ти.
Малко след това вечерята свърши. Теса напусна трапезата успокоена и отказа предложението на Шарлот да я придружи обратно до стаята й. Искаше й се да остане насаме с мислите си.
Тя стигна до осветения от факли коридор и си спомни деня, в който бе слязла от кораба в Саутхамптън. Бе дошла в Англия, без да познава никой, освен брат си и се бе доверила на Сестрите на мрака. Сега бе попаднала сред ловците на сенки, но как можеше да е сигурна, че те са по-добри? Подобно на Сестрите, те искаха да я използват, да изкопчат от нея всичко, което знае, и сега, когато бяха видели силата й, дали нямаше да пожелаят и нея?
Все още изгубена в мислите си, Теса бе стигнала до някаква стена. Тя спря, огледа се и се намръщи. Бе вървяла много по-дълго, отколкото когато с Шарлот бяха стигнали до трапезарията и още не бе намерила стаята си. Всъщност не бе сигурна, че коридора, в който се намираше, й е познат.
Да, приличаше на другия, осветен от факли и украсен с гоблени, ала дали бе същия? Някои от разклоненията му бяха много светли, а други тъмни. Факлите горяха с различна сила. Понякога, когато минаваше покрай тях, те грейваха силно и след това помръкваха, като че отговаряха на някакъв странен, невидим за нея сигнал.
Коридорът, в който се бе озовала, бе доста мрачен. Тя мина внимателно през него и стигна до ново разклонение, което изглеждаше точно като коридора, през който бе минала.
— Изгубихте ли се? — попита глас зад нея. Той бе провлачен, самоуверен и доста познат.
Уил.
Теса се обърна и видя, че се е подпрял небрежно на стената зад нея. Бе кръстосал обутите си с ботуши крака. В ръката си държеше светещия камък. Прибра го в джоба си, когато тя го погледна.
— Трябва да ми позволите да ви разведа из Института, госпожице Грей — предложи той, — за да не се изгубите отново.
Теса присви очи.
— Но, разбира се, бихте могли, ако предпочитате, да продължите да се лутате самичка — добави той. — Бих искал да ви предупредя обаче, че има поне три-четири врати в Института, които не е добре да бъдат отваряни. Една например води до стая, където държим пленени души на демони. А те, трябва да отбележа, са твърде невъзпитани. Друга стая, която не е подходяща за случайни минувачи, е оръжейната. Някои от оръжията имат собствено мнение за много неща, а са и доста остри. А има и стаи, които водят към ями. Направени са, за да объркват натрапниците. Когато си на върха на църква, да пропаднеш би могло…
— Не вярвам — каза Теса. — Вие сте ужасен лъжец, господин Херондейл. И все пак… — тя прехапа устни, — не обичам да се лутам сама. Можете да ме разведете, ако ми обещаете, че няма да си правите безвкусни шеги.
Уил обеща и за изненада на Теса, не излъга. Той я преведе през серия еднакви на вид коридори, като говореше, докато ходеха. Каза й колко стаи има Института (повече, отколкото можете да преброите), каза й колко ловци на сенки могат да живеят в него (стотици) и й показа огромна бална зала, в която по Коледа се провеждаше тържество на Анклава — което, както обясни Уил, бе наименованието на ловците на сенки, живеещи в Лондон. (В Ню Йорк, добави той, терминът е Конклав. Американските ловци на сенки явно имат свой собствен речник).
След балната зала той й показа кухнята, където я запозна с Агата, жената на средна възраст, която бе видяла в трапезарията. Тя шиеше пред една огромна кухненска печка и, за огромно учудване на Теса, пушеше огромна лула. Тя се усмихна примирено, когато Уил си взе няколко шоколадови сладкишчета от тавата върху масата, където бяха оставени да изстиват. Той предложи едно и на Теса.