— Напротив. Съгласен съм. Само че… ще ви разкажа не някой мой завършен роман, а един така и неосъществен проект. Дори може да се каже, не го започнах. Остана като концепция, като идея. Не ми стигна куража да я разработя, защото самият аз се почувствах объркан. Но първо, вземете пак гилзата, моля. Какво чувствате?
— Тежест. Студена е, метална. На места е гладка, на места — леко грапава. Празна е. Безопасна… — Мъжът я въртеше, прехвърляше от длан на длан и озадачено премигваше.
— А представете си, че сетивата ви лъжат, понеже този предмет е маскиран да бъде възприеман като гилза. А всъщност е…
— Е?
— Звездолет!
Писателят щракна с пръсти, облегна се назад и тържествуващо погледна гостенина си, наслаждавайки се на слисването, изписало се по лицето му.
Тя
… Бяха на края на живота си, когато усетиха заплахата. Тя първа формулира с думи бедствието. Война.
Съпругът й остави вилицата и я погледна в очите. Интересуваше го какво я кара да мисли за конфликт, в който биха били въвлечени водещите световни държави. Тя не успя да обясни — същността й беше дълбоко интуитивна, не умееше да борави със стройни логически вериги на причини и следствия, за да стигне последователно до такива изводи.
Той се усмихна и отбеляза, че този път ще им се наложи да пожертват малко от удоволствието на Единението, за да анализират по-цялостно нещата. Тя се развълнува, не остана безучастен и той. В края на краищата най-близко им бе тяхното щастие.
Тя се овладя и по-отстранено си каза, но така, че и мъжът й да го долови, че уреждането на външния свят да не ги застрашава, за да остават заедно, не е единствената важна причина да използват Единението. То е и самоцелно потапяне в състояние на щастие, изпиването му в по-концентрирана и страстна форма… Съпругът й бе напълно съгласен. Но се налагаше още малко да се съобразят с ролята, която играеха.
Тя почувства как отново намества поизхлузилата се своя душа в тялото на благородна дама, омъжена по любов именно за когото й беше орисано от съдбата. Някаква част от нея, която си даваше сметка, че всичко това е сън, оприличи „наместването“ като оправяне на смъкнала се от дланта й ръкавица. Ръкавицата не беше само плътта, но и всичките съпътстващи тази личност норми, като например да въздиша пред други дами, че е бездетна, макар че това наистина никак не й пречеше. Потомството беше извън необходимото. Ала след като влезеше в „ръкавицата“, на нея самата й се струваше, че е натъжена от факта.
Наблюдаваше как със съпруга й става същото. Хранейки се, той с неподправен интерес се зачете в оставения до салфетката вестник.
После те се сляха с Мрежата и се убедиха, че опасенията на жената имат основание. Наистина, кроеше се война. Една от най-ужасните. Квинтесенция на предишните кланета. Апотеоз на жаждата за самоизтребване. Тоест не се планираше като такава, но щеше да стане — технологиите и индустрията изпреварваха уменията на хората да ги контролират. Последните конфликти доказваха, че старата тактика не бърза да си отива, дори при наличие на скорострелни машини за убиване. Ала всички жестокости и изстъпления щяха да избледнеят пред чудовищната касапница, която се задаваше и която сякаш се развиваше вече сама, дори против волята на човеците. И те, Двамата, не биваше да го допуснат. Ще пострада Мрежата, каза той. Ще има много страдания, каза тя.
Съгласиха се, че загубата ще е не само за всички хора, но и за нещо повече от тях.
После се заредиха нови дни. Тя влизаше и излизаше в различни свои превъплъщения на едно и също тяло, управлявайки себе си като сложно конструирана и талантливо изработена марионетка — у дома, при посещения в магазини, при благотворителни акции, на светски приеми и гостувания у дами от нейната класа. Ярките проблясъци на Единението, дори когато не бяха подкрепяни с удоволствията на плътта, й носеха онази радост, за която бе копнеела преди да срещне мъжа си, а той й отвръщаше със същото, защото тя стоеше за него преди всичко друго.
Той анализираше по свой начин кълбото противоречиви интереси, сплетени в ужасно сложен възел, за да напипа точката на въздействие и да предотврати всичките онези неприятности, които биха застрашили целостта на Мрежата, а значи, покрай всичко останало — и тяхното тихо щастие. Тя попиваше емоции и впечатления, за да коригира търсенията му посредством скокове, невъзможни за последователно логическо изследване. А сблъсъкът, засега само в умовете на някои хора, се натрупваше, опъваше се като тетива на лък. И се наложи да тръгнат да обикалят — неуморно и настойчиво. Посещаваха дипломати и важни държавни чиновници. Обществени авторитети, короновани особи, сектанти, банкери, фабриканти, беловласи генерали и млади амбициозни офицери. Още много месеци ги деляха от мига, в който можеха да кажат, че са успели да предотвратят поне тази война.