— Хората могат да се откажат от пушенето, алкохола… човек е в състояние да се избави от много други пороци, удоволствия и радости… Ала творчеството — то трябва да се откаже от теб… — последните думи бяха прошепнати.
Гостенинът се пресегна и чукна чашата на домакина със своята.
— Продължете — помоли тихо.
Писателят кимна благодарно.
— Малките размери на полезния товар в един звездолет обаче може да не са продиктувани от съображенията за разумен разход на гориво. Възможен е и друг принцип на движение в пространството. Едни чужди цивилизации, за които ще стане дума, твърде вероятно са усвоили технологии, каквито не сме в състояние да си въобразим. Нали знаете, че всеки обект може да се разглежда и като вълна, вълновата теория на веществото според дьо Бройл. Става дума за универсални физически константи и зависимости. Струва ми се, че един сравнително дребен обект, черпейки енергия от вакуума, би могъл да използва вълновите качества на материала, от който е конструиран, и да се движи като вълна — отново с много висока, почти светлинна скорост. Колкото е по-голям и масивен корабът, толкова по-трудно постижимо ще е това. В идеалния случай звездолетът би трябвало да бъде микроскопичен, но тогава, наистина, какво би могъл да побере в себе си?
— Изследователски микрокомпютър?
— Да речем… Не сте чели романите на Иван Ефремов? „Мъглявината Андромеда“, „Часът на Бика“?
— Не.
— Наистина жалко. Аз смятам този писател за свой духовен наставник… И така. В книгите си Ефремов развива идеята за справедливо и доста пълноценно общество, което обаче е доста статично от наша гледна точка. Персонажите му също доста се обезличават на фона на обществения строй… но не за това исках да говоря. Основната му мечта, бих се изразил, е съдружество на космически цивилизации, наречено Великия пръстен. Извънземните му са повече или по-малко хуманоидни, което с течение на времето все повече и повече ме смущаваше. Имах проекти един вид задочно да му опонирам, че формите на живот могат да бъдат много по-разнообразни. Както и това, че галактическите раси може и да не споделят достатъчно общи ценности, за да образуват Велик пръстен. С голямо увлечение се впуснах да разработя алтернатива на постулатите на Ефремов, но пак някак си в рамките на парадигмата му…
Уви, не се получаваше да остана верен на духа на твореца, когото смятах за свой духовен учител. Логически изградената картина силно се различаваше от ефремовската вселена, дори ако спазех такива аксиоми като непреодолимия таван на скоростта за материалните обекти. Е, стигнах по-късно и до допускането, че мигновеното прекосяване на големи разстояния все пак е възможно. Но, както вече казах, понеже не си представям такава технология достатъчно ясно, реших да не мисля в тази насока. Приех просто, че МОЖЕ БИ има някакви тунели в пространството-време, които може би се получават край обекти, наречени черни дупки…
— Знам за тях, продължете, моля.
— Транспортна мрежа от „подпространствени“ тунели обаче може да съществува само „легално“, тоест със съгласието на контактуващите цивилизации, които стабилизират своята страна на един „тунел“. Но когато стане дума за някакви действия, по които между космическите раси няма консенсус — тогава какво? Остават добрите стари субсветлинни звездолети като инструмент за солови акции на тази или онази цивилизация.
— Имате предвид дори явления като… война?
— Не толкова грубо и пряко. Конфликт на интереси, на светогледи. Естествено, никой не налага своите ценности на никого, но все някъде противоречивите стремежи на извънземните цивилизации се пресичат и сблъскват. Какво би могло да предизвика конфликти? Територия? Надали. Експоненциалната експанзия по мое дълбоко убеждение е характерна за детството на всяка цивилизация. Даже в съвременния свят държавите вече не се стремят да колонизират чужди територии. Но не се отказват от самопровъзгласено право да налагат свое влияние. На примитивно ниво това се изразява в експлоатация на ресурси, с известна степен на взаимна изгода, тъй като е по-печелившо и не изисква баснословни вложения. Но проблем ли са за космическите раси ресурсите? Отново съмнително. С технологии за рециклиране и дълговечни термоядрени реактори, каквито са естествените обекти звездите… ресурсите са достатъчни, ако е постигнат баланс във възпроизводството и смъртта.
— А може и сами да си палят малки звезди — вметна мъжът. — Чел съм, че джуджета с малка маса излъчват стабилно много по-дълго време от големите и ярките.
— Точно така. Радвам се, че ме разбирате. И така, с други думи, остава само „влиянието“. Но не върху партньорите от Великия пръстен, а по отношение на останалия космос. По-специално — по отношение на младите примитивни цивилизации като нашата или дори само върху явлението „живот“, независимо дали е на въглеродна белтъчна основа, или амонячна, бороводородна, силициева… Ето тук може би интересите и схващанията на по-напредналите раси се допират твърде остро.