Ала те не умрели. Пораснали високи и красиви. Винаги били заедно, но мълвата твърди, че не направили свои деца. И онези, които помнят онези, които помнели Брата и Сестрата, разказват, че Близнаците се разбирали без думи, даже без погледи, а когато някой посегнел да ги обиди, го прогонвали с едно мигване на клепачите си.
Те не останали в племето си, а тръгнали да обикалят веднага след като били посветени за възрастни — и това била единствената нощ, която прекарали разделени. А денем винаги ги виждали близо един до друг.
Различни племена разправят, че Близнаците живели толкова дълго, колкото навярно живеят звездите.
Но съществува легенда за това, че един ден, когато Ледовете започнали да отстъпват, Братът и Сестрата се появили в племето на живия в песните на хората Киу-Де. Те повели всички през освободената от снега земя, преследвайки едрия дивеч и намалелите стада косматковци. Хората живеели добре, закриляни от Близнаците, докато един ден те не си отишли, без да предупредят никого. Следотърсачите тръгнали подире им, за да ги върнат на племето. Били готови на всичко, за да умилостивят могъщата двойка, която постъпвала така, както някога постъпвал Киу-Де.
Ловците скоро разбрали, че Близнаците гонят някого. Накрая ги настигнали и с много молби ги склонили да се върнат. Не посмели да попитат що за дивеч бил накарал Брата и Сестрата да зарежат племето.
След тази случка изминали толкова лета, че остарели внуците на внуците на следотърсачите, убедили вождовете да останат да се грижат за хората. Появили се Умели мъже, които по съвет на Близнаците започнали да топят в огнища камъни, от които после с удряне на горещо се правели по-добри сечива от костените и кремъчните.
И отново се случила беда на племето. Една жена в отдалечен стан се разболяла и хората повикали Брата и Сестрата да й помогнат. Ала щом пристигнали и се надвесили над болната, животът изведнъж ги напуснал, заспала вечен сън и болната жена, а едното от децата й внезапно скочило и избягало.
Близнаците били погребани под прага на хижата си от дърво, кал и камък. Оттогава в дома им хората поднасяли дарове, тъй като вождовете им се превърнали в слънце и луна — така рекли мъдрите старци много лета и зими по-късно. Те, казвали мъдрите старци, са разделени и всякога ще се търсят, за да се намират и да се грижат за племето си.
Но това е само легенда, защото никой не знае дали е истина или измислица.
Разединеният псиборг бе превъзмогнал замайването от подготвителната атака и носителите му се сближаваха. Всеки от тях беше възприел удара като незрима стена от уплътнен въздух, която ги бе задържала за миг. Всеки от тях продължаваше да осъзнава себе си като самостоятелна личност, наложила отпечатъка си върху съединяващите се половинки на цялото. Сякаш в умовете им се наслагваха, без да си пречат, два кадъра: Аз като Тя, Аз като Той и Аз като Ние.
Тъгувах без теб
И аз бях нещастна
Неотложна тактическа задача — елиминиране на противникова бойна единица. Реализацията е под съмнение. Втора стъпка — активиране на Защитната мрежа за отразяване на глобална псиагресия. Реализацията — невъзможна…
О, не!…
Бяхме толкова близко!…
Разрушителят успя да произведе един изстрел, след което оръжието му засече. Светкавичен анализ — отстранима механична повреда вследствие на външна псикинетична намеса, също както блокирането на мотоциклета преди секунди. Извод — нов противник, активирал полевата си програма току-що и заради това останал извън обсега за детектиране. Улучен от балистичното оръжие. Пристъпва към регенерация на носителя си. Извод — връщане на приоритета към предишния обект…
Писателят потръпна, когато пресрещна куршума с тялото си. Тромаво и непохватно се отмести, след което коленете му омекнаха и той седна на паважа. Успя само да извие врат и да изхърка през рамо към мъжа и жената, които стояха със сплетени пръсти, буза до буза, и го гледаха:
— Ваш ред е…
Ликвидирайте Разрушителя! — допълни съобщението с универсален код за общуване.
След това изключи сетивата на тялото си и се съсредоточи върху раната си. Трябваше да побърза да я отстрани или, ако преценеше, че структурните поражения са твърде неовладяеми, да зареже носителя и сам да атакува псиборга на Разрушителите.
Нямаше идея как да се добере до бомбата в космоса.
Приятелката
Искаше да паркира така, че да вижда колата, докато чакат посрещача си — не изпитваше доверие към провинциалните градчета, където всички се знаят и затова гледат да крадат от случайни преминаващи. А и около гарите традиционно се навърта криминална публика, така че… какво като има полиция? Те често са комбина с джамбазите! Ще й разбият колата за единия касетофон, ха плащай ремонти и нови стъкла после!