В различни светове се правеха различни видове псищитове, съобразени с най-високоорганизираните форми на материя, налични на планетата. Тази Мрежа представляваше силно модифициран образец от базовата банка данни на псиборга.
В скритите сетива на мъжа и жената цялата земя светеше от безброя светулки — концентрирани в точки искри, дифузни като валма мъгла сияния и сложни дантелени клъбца. Всичко това бяха същностите, които правеха живи живите организми. Мъждукащите и греещи души на треви и мъхове, бактерии и насекоми, на спящи в пръстта влечуги и земноводни, прелитащите и кацащи по клоните на дърветата птици, сновящите долу бозайници. Човешките прозираха през смътните контури на постройки и превозни средства.
Душите бяха приблизително еднакви по структура, но в различни стадии на развитие. По различен начин те озаряваха и съдържащите ги съзнания. Някои умове горяха особено ярко и прозираха през слоя вещество отвъд оптичните хоризонти, зад заоблеността на планетата. Фина паяжина свързваше най-богатите на енергия души. Повечето бяха човешки, но се случваше изключително енергична и неистова душа да се приютява в гнездо на диви пчели или мравуняк, понеже тези насекоми споделяха обща същност. В океаните плуваха китове, косатки и делфини, понесли своите забележими от хиляди километри факли. По морските дъна Мрежата се поддържаше от едроглавите и твърде интелигентни октоподи и калмари. Всички те бяха изключителни представители на своите видове и може би някога щяха да се превърнат в разумни раси.
Корелацията между силна душа и мозък на изтъкнат мислител не беше еднозначна — възлите на Защитната мрежа включваха глуповати просяци и ограничени политици, самовглъбени учени и екстравагантни художници. Рядко някой от тях биваше известен и спечелил слава пред заобикалящите го хора. Възлите не подозираха, че са свързани, нямаха ни най-малка представа на кого и за какво служат. Нишките на Мрежата като правило не докосваха съзнанието.
Това беше петата Мрежа, простряла се над света. Предишните четири се разпадаха заради масови измирания вследствие на войни и епидемии. Всяка следваща бе по-съвършена и способна да закърпва разкъсванията. Освободените поради смърт на индивида възли намираха нови, подходящо ярки души, без да се нуждаят от надзор. Мрежата се настройваше самостоятелно — беше сплетена именно за да се самовъзстановява и да се намира в състояние на постоянна готовност за бой. Намесата на псиборга се състоеше единствено в задължението да подаде сигнал за тревога, така че Планетният щит да престане да пази само себе си и да се разпростре над целия свят. Тревогата трябваше да се вдигне в точния момент, нито по-рано, нито по-късно. През останалото време за Него-Нея бе тактически изгодно да се спотайва. Тази организация лишаваше агресора от възможността да намери командния център и да заличи Мрежата, преди да е нанесъл масов удар — опитите му да я отстрани възел по възел биха били равносилни на масивна атака, а точно такава тя би отблъснала.
Псиенергийните напрежения при очаквана атака достигаха високи стойности. Псиборгът знаеше, че някои от възлите ще се изключат. Хора и животни щяха да полудяват и умират, без да научат, че са били неволно призовани под знамената на своя свят войници. Немалко от участниците в тази битка щяха да се почувстват зле и да легнат болни. За емоционалната компонента на псиборга това беше тежка цена. Под влияние на интуитивната си половинка аналитичният фрагмент също изпитваше скръб. Затова бяха направили тази Мрежа по-гъста — за да се разпределят натоварванията така, че да има по-малко жертви. Първоначално това изискване бе просто инженерна мярка за по-голяма сигурност на Щита, така че да продължи да реагира и при серийна псибомбардировка.
Но вече от столетия насам мотивацията на псиборга да укрепва Мрежата имаше много малко общи неща със сухите разчети за надеждност.
Той и особено Тя държаха да опазят повече животи. Бяха просто едни от тях. Едно племе.
Мъжът и жената гледаха нагоре — стереотип на съзнанието. Орбиталният псидеструктор беше далеч от зенита на тази област от земната повърхност. Но псиборгът бе приел да изпълнява човешките ритуали — идваше му естествено и Той-Тя дори не го забелязваше. Чакаше сигнала за детонация.
Псибомбите не експлодираха като разпадащи се атомни ядра или химически взрив. Първата вълна лъчение можеше да бъде пренебрегната — тя щеше да подейства върху биосферата като пречистващ дъжд. Псиборгът дебнеше за фронта на урагана, който нямаше да бъде отчетен от никой човешки прибор. Само моментно притъмняване в очите щеше да отбележи върховата точка в развитието на хората. Без Щита този биологически вид щеше да поеме стръмно надолу и с времето да се превърне в геоложки вкаменелости.