Изминаха двайсетина минути, преди писателят да се изправи и зиморничаво да разтърка длани. После се отби на гроба на хората, за които бе свикнал да мисли като за свои родители. Прибра се у дома по здрач.
Бавно съблече палтото в антрето, закачи го, обу домашните чехли. Подвоуми се и влезе в кухнята, за да си отреже хляб и отчупи сирене. После се премести в хола.
На масичката седеше двулика кукла, която лесно можеше да се раздели на момче и момиче, но като едно цяло изглеждаше далеч по-доволна и радостна. Подпираше се на празна стъклена ваза с нащърбено гърло и пукнато дъно.
Писателят известно време съзерцава куклата, докато дъвчеше хляба и сиренето. Когато обра и трохите от чинията, той стана, озъртайки се към куклата. Отмести няколко тома от лавицата на стената и като цъкна с език, пренесе на масата стара пишеща машина. Изпъна гръб и я загледа критично отгоре надолу.
Подсмихна се, взе лулата и се зае да я тъпче и разпалва. Накрая тръсна купчинка бели листове и побутна настрани празната чиния. Каза, придържайки лулата със зъби, докато нагласяше листовете за зареждане:
— Как си, колежке?
Пишещата машина нямаше как да му отвърне, преди да я е докоснал.
— Прашасала си… — рече старецът с укор. — А знаеш ли какъв елегантен и важен господин имам в библиотеката? Твой конкурент, скъпа. Компютър Епъл се казва. Трябва да ви запозная някой ден. Чарът ти е запазен… а като те лъсна от това петно ръжда, ще си като девойка! Струва ми се, че може господин компютърът да се влюби в теб, но пък знам ли го, той е много такъв, непостоянен, май заради тока в мрежата… Така…
Старецът се отстрани за миг, след което постави пръсти на клавишите.
— Но преди да те повлека на сгляда, какво ще кажеш да седнем да поработим, а? Ако не стане и сега да изтипосаме свестен фантастичен роман, значи и двамата сме за боклука, скъпа.
Машината затрака. Първо на пресекулки, плахо, с дълги мъчителни паузи. А после — се развихри.
Епилог: Надзорникът
Наистина нямаше начин да не се намеси и да не дезактивира наземния компонент на деструктора. Само че отново успя да маскира намесата си, отново подтикна незабележимо и неусетно нещата да се случат така, както бе замислил преди много, много време.
Някога, в началото на историята на този свят, се изяви като Творец. Нагласи началните условия, начерта План — и позволи на това битие да започне. А сам се отдаде на онова, което смяташе за смисъл на своето съществуване, което му носеше наслада и удовлетворение — да съзерцава развиващата се като пружина реалност. Неописуемо удоволствие — сравняване на Плана с Действителността. При големи отклонения — коригиране на едното и другото. И отново наблюдаване с трепет как се заражда животът, как прекрачва преходната зона между неодушевената, но достатъчно структурно сложна материя, и една от най-интригуващите форми на същата тази материя — живот. Един от възможните. Един от вариантите на тази възможност. Любопитна версия на този вариант.
Не му хареса, когато Другите започнаха да се намесват. Приемаше влиянието на външни, галактически фактори, но не чак такива — целенасочени, фини, силно различни от природните, макар че в отделни области на вселената те вече се бяха превърнали във или, по-точно, слели се със природните сили. Ала не и тук.
Отначало унищожаваше емисарите им. Предпазливо, внимателно, без да показва и частица от себе си иззад кулисите. Сблъскваше ги, нагласяше условията така, че да се срещнат и да се елиминират.
После видя по-елегантно решение. Напълно в неговия стил — оставяйки други сили да свършат онова, което е намислил.
И накрая успя да изолира чуждите на този свят елементи. Те останаха да присъстват, но вече не пречеха на развитието на Плана. Защото Планът е нещо много важно, то не е само игра и обект на съзерцание, а съществен етап от жизнения цикъл на такива като него, бившия Творец, сегашен надзорник и бъдещ…
Впрочем, бъдещата фаза не го вълнуваше, и то не само поради отдалечеността си във времето. Не го вълнуваше, и толкоз.
Много по-належащо и уместно му се видя грижливо да опакова куклите на емоционално-интуитивната част на волния-неволен бранител на този свят. Кой знае, може би Жената-половинка щеше да си ги потърси, освен ако не е загърбила тях като СВОЙ вече отминал етап от живота, защото най-сетне е срещнала своя Мъж-половинка. Но така или иначе, нищо не пречи да бъдат готови, ако реши да си ги поиска. Нека заповяда. Стаята й ще е подредена така, сякаш не я е напускала.
Надзорникът приключи с опаковането.
След което се прибра в своята стая от квартирата. Състоянието на сън също беше преживяване, което не е за изпускане.