Форсайт кимна. Все още не бе удовлетворен, но имаше достатъчно опит, за да разбере, че се намира в задънена улица. Намирането на виновник си е стандартен политически инстинкт. Но Пирбазари имаше двадесет години служба в Емпирейските отбранителни сили и щом казваше, че са направили всичко по силите си, значи това най-вероятно бе истина.
— В такъв случай въпросът е решен — изсумтя той. — Някакви нови идеи какво е целял Мирът с тази демонстрация?
Пирбазари сви рамене.
— Теория номер едно — решили са да ескалират малката си кампания с прийоми на психологическата война и искат да разберат каква съпротива могат да очакват, ако техен кораб се появи изневиделица и започне да стреля. Теория номер две — целта им е да установят физическата конфигурация на мрежата и са решили, че изпращането на кораб с подобни размери ще им осигури повече време.
— А може би са искали да ни оставят нещо и са се надявали, че покрай целия този шум и всичките пушеци няма да забележим?
— Ако е така, успели са — сухо отвърна Пирбазари. — Кораби на ЕмОт проучваха района цели няколко часа след това, но не попаднаха на нищо освен на обикновени астероиди. Ако нещо е било изстреляно, то трябва да е съвсем мъничко.
— Или великолепно маскирано.
— Да. И въпреки това става дума за огромен риск, само и само да внедрят един или двама шпиони. Още повече че тук те вече разполагат с шпионин или с автоматична информационна сонда.
— Поне един — кимна Форсайт. — Нещо ново относно онова прехвърляне на данни?
— Само това, че „Комитаджи“ се появи точно навреме, за да го прехване. Което означава, че всичко е било старателно планирано.
— Все още ли не знаем местоположението на източника?
— Не — призна Пирбазари. — И щом не са успели да го установят досега, нямат шансове и занапред. Каквато и технология да са използвали, тя е истинско чудо.
— И би трябвало — изръмжа Форсайт. — Разполагаха с цели пет месеца преди да ги изхвърлим оттук. Сигурно са изградили цяла мрежа от свои поддръжници.
— Да, сър — промърмори Пирбазари.
Форсайт забеляза върху лицето му вътрешната борба между лоялността към предишната и сегашната работа.
— Не обвинявам ЕмОт — каза той. — Не е тяхна вината, че тук беше пълно с кораби и хора на Мира. На първо място, Върховният сенат не биваше да допуска преговорите да се водят на емпирейски свят. Трябваше да настояват за неутрална територия.
Лицето на Пирбазари се проясни. Вътрешният спор сякаш утихна.
— Никой от нас не го одобряваше — призна той. — Трябва все пак да отбележа, че не вярвам повече от неколцина шпиони да са успели да се внедрят успешно.
— Неколцина са повече от достатъчно. — Форсайт изгледа цилиндъра, който все още беше в ръката му, и го сложи на бюрото. — Е, ще го прегледам по-късно. Независимо дали си заслужава.
— Да, сър. — Пирбазари кимна към лявата страна на Форсайт. — Баща ви?
Форсайт погледна замръзналия образ на екрана.
— Да. Речта му на космодрума в деня, когато напусна Лорелей, за да заеме мястото си във Върховния сенат.
— Спомням си този ден — замислено каза Пирбазари. — Родителите ми гледаха речта вкъщи и баща ми мърмореше през цялото време, че ще оплеска всичко.
— Бил е доста краен, а? — засмя се Форсайт.
— Да, сър. Но не беше прав и за много други неща.
Форсайт се усмихна и усети горчиво-сладкия вкус на спомена.
— Беше политик-експерт — тихо каза той, по-скоро на себе си. — Мнозина така и не разбраха това или не го вярваха. Но наистина беше такъв. Разбираше всеки механизъм, от който зависи управлението… по-добре от всеки друг, когото съм срещал. Знаеше, че за да се свърши нещо, трябва да сключваш сделки, но никога да не правиш компромиси.
За миг стаята остана в тишина и на Форсайт му се стори, че почти вижда баща си да стои пред него. В един миг се смееше и шегуваше, а в следващия го научаваше на поредната политическа тънкост.
— Като стана дума за речи — тихо се обади Пирбазари, — след половин час имате излъчване на живо. Да сляза ли в студиото да подготвя нещата?