— Не си прави труда. — Форсайт го хвана за ръката. — Няма никакви мирски командоси.
— Какво искате да кажете? — намръщи се Пирбазари.
— Огледай се. — Форсайт посочи служителите, които разчистваха неразборията. — Никой не е пострадал, няма истински поражения, никакви оръжия, ако изключим онзи бутафорен нож. Не можеш да очакваш подобен финес от хора, построили кораб като „Комитаджи“.
— Тогава кой?
— Кой друг би могъл? Нашата млада гратисчийка и професионална мошеничка. Чандрис Лалаша.
Пирбазари сбърчи чело, после бавно каза:
— Аха… Но е имало и някакъв мъж.
Форсайт се поколеба. От описанията беше очевидно, че мъжът е Ханан Дейвий, съвсем прясно изписан от болницата. Но явно Пирбазари все още не бе в течение на всичко.
— Може би е някой от приятелите ѝ. Тя е тук от месеци. Предостатъчно време, за да установи нови запознанства.
— Тогава откъде да започнем издирването? От обичайните свърталища?
— Както казах, не си прави труда — каза Форсайт. — Имаме по-важни грижи, за да се занимаваме с някакъв дребен шпионин и престъпните му другарчета. Знаем ли вече кога ще пристигне „Комитаджи“?
Пирбазари пое дълбоко дъх.
— Около два следобед. — Цялото му същество се бунтуваше. — Сър, настоятелно ви съветвам да промените решението си. Коста може да е наистина незначителен шпионин, но е в състояние да създаде сериозни проблеми. Особено ако се свърже с престъпния свят. Най-малко ми позволете да изпратя някого на „Газела“ — могат да решат да спрат там, за да вземат някои неща и да приберат наличните пари на Дейвий.
— Не — твърдо каза Форсайт. — Не смяташ ли, че не са премислили всичко? Накъдето и да са решили да бягат, вече са тръгнали натам.
— Да, сър. — Пирбазари очевидно още не беше убеден, но разбираше от заповеди. — Има и новини от Ангелиада.
Форсайт се намръщи.
— Още проблеми в най-неподходящия момент. Да вървим. Ще ми разкажеш по пътя към Генералния щаб.
„Добре, Коста — помисли си той, докато минаваха през хаоса, оставен от Чандрис и Ханан. — Щом наистина искаш да идеш до Ангелиада, действай. Дължа ти поне това.“
Ами ако всичко бе само уловка? Ако Коста само заиграваше със симпатиите и страховете му, за да се измъкне и да започне да върши саботажите, от които се опасяваше Пирбазари?
В такъв случай също бе свободен да действа. И в двата случая последиците щяха да паднат на главата на Форсайт. Изкупление за греха на неговата лъжа.
И за греха на гордостта.
Когато таксито стигна дока на „Газела“, полиция нямаше. Но имаше един посетител, който възбудено крачеше пред портала.
Ронион.
Озова се до таксито още преди колата да е спряла напълно.
„Чаках ви.“ — Ръцете му се движеха толкова бързо, че Чандрис едва успяваше да следи знаците.
— Всичко е наред, Ронион, ето ни. — Чандрис отвори вратата и се измъкна навън. — Добре ли си?
„Голяма беда. О… Джерико! — добави Ронион, като забеляза слизащия Коста. — Господин Форсайт пусна ли те?“
— Какво става? — промърмори Коста и се обърна, за да помогне на Ханан. — Можеш ли да го разбираш?
— Горе-долу — отговори Чандрис, като задържа лицето си така, че Ронион да вижда устните ѝ. Винаги бе мразила хората да говорят зад гърба ѝ. Ронион вероятни изпитваше същото. — Казва, че е станала беда.
— Да, обзалагам се — изсумтя Коста.
„Беда с Ангелиада — каза Ронион. — Движи се!“
— Казва, че Ангелиада се движи — преведе Чандрис.
— Какво? — изпухтя Ханан, докато се измъкваше от колата. — Как така се движи?
— Променя орбитата си — каза Коста. — Помощникът на Форсайт Пирбазари каза това през нощта. Опитах се да им разкажа за експериментите, показващи наченки на разум у ангелите, и какво би могло да означава това за Ангелиада, но не ми повярваха.
Очите на Ронион се разшириха.
„Разум? Искаш да кажеш, че Ангелиада е умна?“
— Не сме сигурни — призна Чандрис и се огледа. Все още никаква полиция, но нещата можеха да се променят всеки миг. — Да влезем вътре. Ще ни е много по-удобно.
— А и Орнина сигурно е приготвила чайника — добави Ханан. Той видимо куцаше. — Последният стигнал ще мие чиниите.
Орнина наистина беше приготвила чайника. След пет минути всички се бяха скупчили около масата в мъничката кухня с чаши димящ чай пред тях.