— Ако вече не е станала. — Орнина потрепери. — Ако атакува Централата, значи е станала доста уверена.
— Уверена черна дупка — поклати глава Ханан. — Ама че израз.
— И какво ще правим? — попита Чандрис.
— Единственото нещо, което можем да направим. — Коста я погледна право в очите. — Ще се отървем от нея.
— Какво?! — Тя примигна.
— Ще използваме катапулта на Централата да я изхвърлим някъде — каза той. — Някъде дълбоко в междузвездното пространство, където ще може да си играе само с най-слабите гравитационни полета.
— И как ще стане това? — попита Ханан. — Орнина е права — катапултът е свързан единствено с мрежата тук.
— Тогава просто трябва да изключим мрежата тук — каза Коста. — Трябва да има начин да се изключва от Централата. Само трябва да уцелим кодовете.
— Ами ако не се получи? — възрази Ханан. — Ами ако просто катапултът престане да работи?
— Тогава здравата загазваме — призна Коста. — Но трябва да рискуваме. Поне що се отнася до мен.
— Да предположим, че всичко стане както казваш — обади се Чандрис. — И какво от това? Ангелиада е по-масивна от ловен кораб.
— Сигурен съм, че катапултът може да се рекалибрира — каза Коста. — Просто трябва да се въведат нови числа и да се подаде необходимото количество енергия.
— Ами ако не можеш да го направиш? — не отстъпи Чандрис.
На изкуственото осветление лицето на Коста сякаш леко пребледня.
— Тогава пак загазвам. Но все пак трябва да се опита.
Ханан и Орнина се спогледаха и Чандрис усети размененото мълчаливо послание помежду им.
— Добре — бодро каза Ханан и понечи да се изправи — Аз ще подготвя кораба… — Краят на изречението се превърна в болезнен стон и той замръзна с изкривено от болка лице.
— Ханан! — възкликна Орнина и го хвана за ръката.
— Не, ти ще се върнеш в болницата — твърдо каза Чандрис, стана и хвана другата му ръка. — И двамата, Коста и аз ще откараме кораба до Ангелиада.
— Стига глупости — каза Ханан през зъби. — Няма да се справите самички.
— Със сигурност няма да се справим, ако помъкнем и теб — възрази Коста и се приближи до Чандрис. — Чандрис, ще помогна на Орнина да го изведе. Ти излез и извикай такси.
Някой стеснително я докосна по рамото. Тя вдигна очи и забеляза, че Ронион също се е изправил.
„Аз ще извикам таксито — предложи той, загледан а Ханан, сякаш беше ранено кутре. — Ти започни да подготвяш кораба.“
— Сигурен ли си, че искаш да се въвлечеш във всичко това? — намръщи се Чандрис.
„Не съм много умен — направи знак Ронион. — Но зная, че Ангелиада наранява хора. Искам да помогна.“
Чандрис се поколеба. Наистина не ѝ се искаше Ронион да си навлича проблеми с Форсайт. Но така щеше да им спести няколко минути. А ако Коста беше прав, и всяка секунда можеше да се окаже решаваща.
А освен това, ако полицията сканираше поръчките на таксита и търсеше нейното име или името на Коста, това щеше да ги издаде.
— Добре, Ронион, благодаря ти. Действай.
— Къде отива? — попита Коста, след като Ронион забърза навън.
— Да извика такси — отвърна през рамо Чандрис и тръгна към вратата. — Започвам да подготвям кораба. Надявам се всичко да е по местата си.
— Чандрис? — обади се Ханан след нея.
Тя се обърна.
— Какво?
— Внимавай, момиче — меко каза той. — И да се върнеш. Чуваш ли?
Тя успя да пусне една уверена усмивка.
— Не се безпокой. След всичко преживяно няма да се отървеш така лесно от мен.
Обърна се и излезе, като внимаваше да не поглежда назад.
41.
— Започват да заемат позиции — докладва Камбъл, когато Леши стъпи на балкона. — Изглежда правят всичко възможно да ни посрещнат.
— Да, виждам. — Леши погледна тактическия дисплей. Приблизително час преди „Комитаджи“ да достигне Сераф емпирейците опразваха планетата и изнасяха в космоса всичко, което имаха, в подготовка за предстоящата битка.
Но ако не разполагаха с някакви скрити резерви, това пред очите му изобщо нямаше да го затрудни.
— Как стои въпросът с комуникационните и климатичните спътници?