— Мирът търси печалби, а не отмъщение — каза Пирбазари. — Освен това мисля, че няма смисъл да се безпокоим, че можем да им създадем чак толкова големи проблеми.
— Да — сериозно отбеляза Рошманов. — Прав сте.
Дълго време никой не проговори. Форсайт гледаше тактическия дисплей, слушаше приглушения шум от разговорите в командната зала на ЕмОт и от време на време долавяше някоя фраза от общия фон.
Стреснато подскочи, когато телефонът му звънна.
— Форсайт слуша.
— Господин Върховен сенатор, обажда се лейтенант Хакара от Центъра за свръзки — чу се женски глас. — Съжалявам, че ви безпокоя, сър, но от катапулта ви търсят из целия Шикари Сити.
— Лично мен? — намръщи се Форсайт. Не се намираше в никаква командна верига тук. — По какъв въпрос?
— Не зная, сър — каза Хакара. — Ако желаете, ще ви свържа.
— Да, ако обичате.
Чу се прещракване, дълга пауза, след което последваха още дузина прещраквания.
— Върховен сенатор Форсайт? — колебливо каза някакъв мъж.
— Същият — каза Форсайт. — С кого разговарям?
— Реймонт, сър. Диспечер на катапулта за Централа Ангелиада. Вече… е, малко е късно, сър, вече се прехвърлиха. Просто се питах дали искате да пратите с тях резервна совалка. По-точно след тях.
— Ако мислите, че се изразявате смислено, грешите — изръмжа Форсайт. Нямаше време за игри. — За кого и за какво става дума?
— За спасителната операция, сър — каза Реймонт. — Код синьо-три. Жената от „Газела“ каза…
— „Газела“ ли? — прекъсна го Форсайт.
— Да, сър. — По гласа на Реймонт можеше да се съди, че изведнъж е получил проблеми с дишането. — Каза, че някой бил останал забравен на Централата и че вие лично сте наредили — спасителна акция, макар че катапултът официално е затворен, обаче код синьо-три е с върховен приоритет пред другите заповеди… — Гласът постепенно заглъхваше.
— Разбирам — Гласът на Форсайт прозвуча по-спокойно, отколкото очакваше. Изцяло заангажиран с приближаващата заплаха, той съвсем беше забравил за Коста и теориите му за Ангелиада. — Кога се прехвърлиха?
— Преди около две минути, сър. Да изпратя ли совалка? Можем да я подготвим за петнадесет минути.
Форсайт погледна тактическия дисплей.
— Не, не е необходимо.
— Някой от бойните кораби може да стигне дори още по-бързо — предложи Реймонт. — Можем да рекалибрираме, докато стигне дотук…
— Казах, не е необходимо — твърдо повтори Форсайт. — Затворете катапулта, но оставете мрежата да работи. Рано или късно ще поискат да се върнат.
— Да, сър. Аз… да, сър.
Форсайт затвори телефона и с периферното си зрение забеляза, че генерал Рошманов е изчезнал някъде по време на разговора.
— Коста ли? — тихо попита Пирбазари.
— И Лалаша, и „Газела“ — потвърди Форсайт. — Отишли са при Ангелиада.
— Ясно. — Гласът на Пирбазари изведнъж стана твърд. — Все пак трябваше да изпратя някого при доковете.
Форсайт се намръщи. Изражението на помощника му точно съответстваше на тона му.
— Какво имаш предвид, Зар?
— Можехме да ги спрем — каза Пирбазари точно толкова силно, че Форсайт да може да го чуе сред околния шум. — Вместо това го пуснахте да си иде. Доказан мирски шпионин. И вие преднамерено го пуснахте. Чак на Ангелиада, където много удобно няма да се пречка, когато „Комитаджи“ се озове тук.
— В какво точно ме обвиняваш? — тихо попита Форсайт.
— Просто се питам дали не сте сключили някаква сделка с него — каза Пирбазари. — Ако е така, не би ли трябвало и останалите от нас да са в течение?
Форсайт го гледаше и една част от него искрено се възхищаваше колко непредсказуемо се развиват събитията. От едно решение да не носи ангел… и сега бе заподозрян в предателство.
— Аз не правя сделки — каза той накрая. — Но може би трябваше да го сторя.
Пирбазари присви очи.
— Какво означава това?
— „Комитаджи“ е невероятно оръжие — каза Форсайт. — Много мощно, много опасно. Но, както всички толкова обичат да отбелязват, Мирът не иска да разрушава, а да завладява.
Той посочи нагоре към небето.
— Ангелиада е нещо различно. Тя вече атакува няколко ловни кораба, а сега, изглежда, е подложила на обстрел и Централата.
— Ако приемате теорията на Коста — изсумтя Пирбазари.
— Доктор Фрашни потвърди думите на Коста за експеримента — напомни му Форсайт.