Выбрать главу

Коста кимна.

— Още тридесет минути до един час за програмиране и фина настройка на мощността.

— Значи да го смятаме два часа.

— Да. — Коста многозначително погледна към другия край на помещението. — Само се надявам да разполагаме с толкова време.

Чандрис проследи погледа му до монитора, показващ блестящото петно на Ангелиада. Носеше се неумолимо към тях. Чандрис можеше да се закълне, че черната дупка се приближава направо пред очите ѝ. Оптическа измама, разбира се.

— Какво да правя?

Той потърка чело.

— Как си с електрониката?

— Разучих системите на „Газела“ за три дни.

— Става. — Той посочи съседния стол. — Първо трябва да намериш начин да изключиш мрежата на Сераф оттук — последното нещо, което ни трябва, е да пратим Ангелиада в ниска орбита около планетата. След това започвай да изучаваш процедурата по препрограмирането. Схвана ли физиката и математиката, няма да има нужда да минавам и през техническото ръководство.

— Готово. — Тя седна, измъкна ръководствата и отново хвърли поглед към Ангелиада.

Разбира се, че беше оптическа измама. Трябваше да е.

42.

— Моментът настъпи, комодор. — Погледът на Телторст беше прикован в Леши, а гласът му бе доста по силен от необходимото. — Ако ще пращате изтребители да предпазят „Комитаджи“, трябва да го направите сега.

— Благодаря, господин Телторст — каза Леши. Мъчеше се да прикрие отвращението си. Колкото до него, той беше взел решението преди няколко часа. Заявлението на Телторст не представляваше нищо друго освен патетично предизвикателство, опит да спечели точки в очите на командния състав с оглед на предстоящия удар. Кой от тях би оспорил нещо, което ще осигури безопасността на „Комитаджи“?

Но Леши нямаше никакво намерение да играе играта на Телторст. Още не. Обичайната военна процедура и простата бойна етика изискваха първо да се даде възможност на Сераф да се предаде.

— Отворете комуникационен канал към планетата. Предаване на всички честоти.

Свързочният офицер кимна енергично.

— Каналът отворен, господин комодор.

— Говори комодор Варс Леши от мирски кораб „Комитаджи“ — твърдо започна той, сякаш емпирейците вече не се бяха сетили. — Обявявам, че системата Сераф трябва да се върне под юрисдикцията на Земята и Мира. Призовавам ви да оттеглите военните си сили на повърхността на планетата и да бъдете готови да предадете цивилното управление и инфраструктурата под мое командване.

Направи пауза, но единственият отговор бе тишината.

— Ако не се подчините, имам заповед да установя контрол над системата, като използвам цялата необходима за това сила — продължи той. Веждите на Телторст подскочиха при думата „заповед“, но Адюторът не каза нищо. — Имате на разположение десет минути. След това ще предприема всички действия, които намеря за необходими.

Изключи микрофона.

— Засечете десет минути.

— Слушам, сър.

— Много благородно — изсумтя Телторст. — Не очаквате просто да се предадат, нали?

— По-добре се молете да го направят — каза Леши. — Ако решат да се бият, плячката за вашите приятели — грабителите в Съвета — ще е много по-малка.

Очите на Телторст блеснаха.

— Как смеете да говорите по такъв начин за Адюторите? И как смеете да заявявате, че сте имали заповед да дойдете тук? Това не е нищо друго освен безсрамен опит да си спечелите слава. Тук, в разгара на…

— „Комитаджи“, говори Върховен сенатор Аркин Форсайт от Лорелей — прогърмя дълбок глас от десетките високоговорители на командната зала. — Какви са условията ви за капитулация?

— Пълна и безусловна, разбира се — обади се Телторст преди Леши да успее да отговори. — Незабавно оттеглете бойните си кораби…

— Говори комодор Леши, господин Върховен сенатор — прекъсна го Леши. — Погрешно разбирате целта, поради която сме тук. Не става дума за капитулация, а за връщане на отделилите се колонии в семейството на Мира.

— Чудесно решение, биха казали някои — коментира Върховният сенатор.

— Може би. Както и да е, това е самата истина. След вашето приемане незабавно ще получите същите права и привилегии, които има всеки друг свят и човек в Мира.

— И същите задължения, предполагам?

— Не съществуват права без съответните задължения — напомни му Леши.