В края на шпалира от почетни стражи ги очакваха неколцина мъже и жени, двама от които стояха на крачка пред останалите. Етюд на контрастите, помисли си Форсайт, докато ги доближаваше, и то не само заради възрастта и облеклото им. По-възрастният беше изправен и висок в парадната си униформа, с ясни будни очи, и изучаваше приближаващите емпирейци със спокойно безизразно лице. Вторият, по-нисък и облечен в неугледен сив костюм, също изучаваше Форсайт. Но очите и лицето му бяха враждебни и в тях се четеше смътно чувство за безсилие. Ако военният до него можеше да се оприличи на лъв, този по-скоро бе лешояд, нетърпеливо очакващ жертвата му да умре.
Музикантите бяха добри и драматичният финал на музиката настъпи точно в мига, когато Форсайт спря на три крачки от лъва и лешояда.
— Аз съм Върховен сенатор Аркин Форсайт от Лорелей — представи се той. Гласът му прозвуча странно слабо след изпълнението на оркестъра. „Просто добавка към останалата физическа манипулация на церемонията“ — разсеяно си помисли той. — В момента представлявам серафското правителство. С комодор Варс Леши ли имам честта да разговарям?
— Аз съм комодор Леши — потвърди по-възрастният. Гласът му бе спокоен и интелигентен като очите и лицето му. Беше по-стар, отколкото изглеждаше отдалеч, забеляза Форсайт, но изглеждаше учудващо запазен. — Добре дошли на борда на „Комитаджи“, господин Върховен сенатор. Да ви представя моите висши офицери — той посочи строените зад него мъже и жени, — както и Адютора на нашия кораб, господин Самюнел Телторст.
— Приятно ми е, господин Телторст — каза Форсайт, вглеждайки се с нов интерес в другия мъж. Значи това бе един от онова правителство в сянка, което уж свеждало цялата политика на Мира до счетоводството. — За мен е чест, господа офицери — добави той, като се обърна към групата зад Леши. — Това е моят помощник, Рони-он.
Ронион докосна ръкава му.
„Ще им кажете ли, че страшно ми харесаха мъжете с пушките и красивите униформи? — Очите му още горяха от възбуда и възхищение. — Наистина са страхотни!“
— Какво прави той? — гневно запита Телторст. Форсайт забеляза, че Адюторът рязко се дръпна назад, когато големите ръце на Ронион започнаха сложния си танц. — Кажете му да спре!
— Просто разговаря с мен — каза Форсайт. — Ронион е глухоням. Разговаряме чрез жестове.
— И какво каза? — попита Леши.
— Каза да ви благодаря за почетната стража. Страшно е впечатлен.
— Нали казахте, че е глух! — Гласът на Телторст бе мрачен и обвиняващ. — Как е чул фанфарите?
— Не ги е чул — каза Форсайт. — Но може да ги види. Просто му харесват красиви униформи и лъскави оръжия.
— Нима? — Телторст подозрително измери с поглед Ронион. — Значи казвате, че е и бавноразвиващ се?
В думите имаше нескрита обида и за секунда Форсайт се изкуши дали да не му отвърне подобаващо. Но залогът беше прекалено голям, за да си позволи да дава воля на личните си чувства.
— Да, умственото му развитие е ограничено — каза той, като се опитваше да бъде колкото се може по-спокоен. — Но той е добър и съвестен работник и е член на моя екип. — Форсайт направи кратка пауза. — И, ако мога да добавя, е по-приятна компания от мнозина, които срещам при ежедневните си задължения.
Телторст понечи да отговори…
— Заповядайте в заседателната зала — обади се Леши, преди Адюторът да успее да каже нещо. Телторст му хвърли раздразнен поглед, но комодорът не му обърна внимание. — Мисля, че можем да започнем преговорите.
„Заседателната зала“ беше обикновена стая за инструктаж, без никаква украса и сравнително малка. Масата обаче беше достатъчно голяма, за да побере всички присъстващи, а столовете — удобни. Леши избра мястото в края до вратата и покани Форсайт да седне в противоположния край. Ронион седна от лявата страна на Форсайт, без да откъсва пълните си с възхита очи от двамата стражи, които пристъпиха вътре и сега стояха от двете страни на изхода.
— Преди да започнем преговорите — каза Форсайт, след като всички се настаниха — искам да зная точно какво сте направили със системата на Лорелей.
— Това не са „преговори“, Върховен сенатор… — започна Телторст.