— Казва, че Коста е убеден, че Ангелиада е твърде опасна, за да остане тук. Казва, че ще се опитат да използват катапулта на станцията и да я изхвърлят някъде извън системата.
Телторст рязко пое дъх.
— Това възможно ли е? — попита Леши. — Беше ми дадено да разбера, че мрежите и катапултите при Сераф и Ангелиада са свързани единствено помежду си.
— Така е — промърмори Форсайт. Изведнъж изключването на мрежата на Сераф започна да придобива смисъл. — Но ако той изключи мрежата тук… не зная. Може и да успее.
— И той я е изключил, така ли? — попита Леши. — Всъщност изключил е и двете мрежи.
Форсайт кимна. Нямаше смисъл да лъже — добре оборудван боен кораб като „Комитаджи“ със сигурност бе засякъл всички сигнали.
— Ние предполагахме, че не е искал да има компания.
— Това е номер — намеси се Телторст. Пръстите му неуморно играеха по масата. — Измисля си.
Леши сви устни.
— Господин Камбъл?
— Шифровъчният отдел потвърждава, господин комодор — разнесе се бодър безплътен глас. — Използва диалект на стария език на знаците Юнислан и успяхме да съберем достатъчно данни за разчитането му. Дословното съобщение гласи: „Джерико казва, че Ангелиада ще нарани всички. Казва, че трябва да я изхвърлят от района с помощта на катапулта.“
— Благодаря ви.
— Глупости! — продължи да настоява Телторст, като сочеше с пръст Ронион. — Идиот като този? Никой няма да му повярва за подобна информация. Казвам ви, това е номер.
— Защо толкова се разстройвате, господин Телторст? — намръщи се Форсайт. — Мислех си, че единствената причина Мирът да дойде тук, е за да ни спаси от ангелите. Би трябвало да се радвате, че някой иска да се отърве от източника им.
Телторст дълго просто го гледаше; вълнението и неувереността му се сляха в нещо твърдо, сигурно и злобно.
— Значи така. Вие сте го обърнали срещу нас. Коста се е досетил, вие сте го изобличили, а той ви е разказал.
— Какво ни е разказал? — предпазливо попита Форсайт.
Телторст се обърна към Леши и заповяда:
— Наредете да се реактивира мрежата на Ангелиада. Още сега. Трябва да идем там и да го спрем.
Леши примигна.
— Какви ги говорите, за Бога?
— Глупак! — с цялото си презрение извика Телторст. — Не разбирате ли? Именно Ангелиада е причината да сме тук. Единствената причина.
Леши и Форсайт се спогледаха объркано.
— Но ако заплахата от ангелите се премахне…
— Майната им на ангелите! — изрева Телторст. — Какво значение имат ангелите? Какво друго има значение в тези затънтени третокласни планети?
Той огледа всички присъстващи.
— Ангелиада е онова, което искаме. За една секунда тя изхвърля повече енергия, отколкото този мизерен свят е в състояние да изразходва за цяла година. Теравати и теравати енергия, които само чакат да бъдат впрегнати!
— А това пък за какво ви е? — изумено попита Форсайт. — Заради самата енергия?
— Защо не? Енергията е пътят към богатството и силата. Винаги е била. И безплатна енергия като тази не е нищо друго освен дар от боговете. Ангелиада е в състояние да захранва цели космически градове, или да ни предостави евтин начин да тераморфираме светове…
— И да захранва корабостроителници? — попити Леши.
— Да! — Очите на Телторст заблестяха. — Видяхте какво постигна „Комитаджи“ само за няколко години. Представяте ли си колко повече бихте постигнали с дузина подобни кораби? Отговорете ми на това.
— Въпросът не е аз какво бих постигнал — тихо каза Леши с тона на човек, който току-що е намерил отговор на дълго измъчваща го загадка. — Въпросът е какво биха постигнали Адюторите.
Устните на Телторст се превърнаха в тънка линия.
— Наредете реактивирането на мрежата, комодор.
— А ако откажа?
Телторст се изправи.
— В такъв случай съм принуден да поема пряко командването на този кораб — с твърд и официален тон заяви той и извади от джоба на сакото си някакъв лист. — С одобрението на самия Главен адютор.
Леши погледна листа, но не го докосна.
— Господин Камбъл?
— Сър? — отново се разнесе гласът, този път доста по-неуверено.
— Знаем ли как да реактивираме мрежата при Ангелиада?