И изведнъж Леши разбра.
По всяка вероятност проникна в кърмата на кораба, овъглявайки всичко с радиацията си. Гигантският кораб се метна настрани и първото впечатление на Чандрис бе, че прави отчаян опит да избяга. Но в същия момент разбра, че не това е причината. Дори някой все още да бе останал жив там, той не би могъл да задвижи кораба. В действителност корабът се извиваше и разкъсваше, Ангелиада унищожаваше свързващите греди и поддържащите преградни стени, като ги извиваше, изтръгваше и мачкаше като станиол.
— Масивни поражения във всички кърмови отсеци — изкрещя Камбъл. — Комуникации прекъснати; енергия прекъсната; сензори прекъснати; херметизация нарушена. Целият екипаж на кърмата е мъртъв.
„Вече не докладва така бързо — някак разсеяно си помисли Леши. — Няма смисъл. Навременната информация предполага, че все още може да се направи нещо с оглед на дадена ситуация.“
Но в тази ситуация не можеше да се направи нищо. „Комитаджи“ бързо се плъзгаше към смъртта си и в цялата вселена не съществуваше сила, която да го спре.
— Структурният интегритет пада по целия кораб — продължи Камбъл. — Преградните стени в централните части изпускат въздух. Температурата и радиацията са над допустимите. Противопожарните стени поддават поради деградация на метала.
— Това не е възможно — отчаяно настояваше Телторст. Погледът му се стрелкаше наоколо, сякаш очакваше, че всичко това е някакъв сложно измислен номер, погоден му от отмъстителния капитан и екипажа му. — Не е възможно, не и с „Комитаджи“.
Обърна се отново към Леши и стовари юмрук върху облегалката на креслото си.
— Този кораб е неунищожим, проклет да си! Построихме го такъв. Изразходвахме милиарди…
Млъкна, когато подът под него внезапно се разтресе и по цялата командна зала се разнесе ужасно скърцане на метал.
— Носовата част се разпада — доложи Камбъл. — Не ни остава много време.
— Ето я вашата награда, Адютор — с горчивина каза Леши. — Ето я вашата скъпоценна Ангелиада. И тя не чака вие или някой друг Адютор да дойдете и да я издоите. Тя идва за нас. По-точно — за вас.
Ново смразяващо кръвта скърцане се разнесе из залата.
Лицето на Телторст се превърна в ужасена маска.
Седнал до Чандрис, Коста отново и отново мърмореше нещо нечленоразделно. След няколко секунди, когато Ангелиада проби корпуса от тяхната страна, корабът почти изчезна във взрива от светлина. Светлинните филтри на станцията се активираха и на дисплея на телескопа, точно на ръба на черното петно, отбелязващо мястото на Ангелиада, Чандрис можеше да види как прегореният метален корпус потича като покрита с пепел вода — молекулярната му структура се разпадаше под приливните вълни на черната дупка. Огромният кораб отново тежко се обърна около хватката на гравитационните сили на черната дупка. Носът му се насочи с някакво чувство за обреченост към неговия палач. Металният корпус отново се сгърчи и потече, този път напред, и Ангелиада отново спокойно прогори пътя си и изчезна вътре в него.
Леши можеше да усети как столът започна да се разтапя под него, когато погледна за последен път от мостика. Телторст седеше там с изкривено до неузнаваемост лице.
— В едно нещо сгрешихте, Телторст — успя да извика той през предсмъртните писъци на умиращия „Комитаджи“. — Няма да доживея да съжалявам.
Кошмарът от смърт и невъобразимо разрушение сякаш продължи вечно. Ангелиада премина през кораба още три пъти, като игла, прокарваща сложен шев.
И когато се появи за последен път, корабът беше разбит, изкривен и смачкан до неузнаваемост.
Ръката на Коста върху рамото ѝ я накара да подскочи.
— Хайде, Чандрис — тихо каза той, все още вперил ужасен поглед в гледката. — Хайде. Да си вървим у дома.
45.
Всички се бяха събрали в заседателната зала на Правителствения дом.
— Целта на тази среща — Форсайт погледна твърдо Коста, който седеше на отсрещната страна на масата — е да решим какво да правим с вас. — Погледът му се премести върху седящата от лявата му страна Чандрис, след което — към Ханан и Орнина Дейвий. — С всички вас.
— Съжалявам, но наистина не виждам какъв е проблемът — малко колебливо се обади Орнина. — Джерико вече заяви, че иска да остане на Емпирей. Защо просто да не му позволите?