Седящият до Форсайт Пирбазари се размърда в креслото си.
— Не е толкова просто, госпожо Дейвий. Господин Коста сам е признал, че е мирски шпионин, и вие тримата сте го знаели. Това не може просто да се подмине без последици.
— Защо не? — запита Ханан. — Искам да кажа, той ни помогна да разберем какво става с Ангелиада. Дори само по себе си това спаси живота ни. Да не споменавам, че двамата с Чандрис разкараха онзи огромен мирски кораб от главите ни.
— И между другото съсипаха цяла космическа станция — промърмори Пирбазари.
— Тя бездруго щеше да бъде унищожена — възрази Чандрис. — Не сте виждали какви ги прави Ангелиада.
— Всъщност видяхме записите, които донесохте — каза Форсайт. — Мисля, че е честно да се признае, че станцията наистина щеше да бъде изгубена.
— И така, какъв е проблемът? — попита Ханан. — Джерико доказа, че е на наша страна.
— Не разбирате ли? — рязко каза Пирбазари. — Проблемът е, че той е агент на правителство, с което сме в състояние на война.
— Беше агент — поправи го Ханан.
— Това няма връзка със закона. При това е недоказано.
— Недоказано ли? — повтори Ханан. — Тогава какво…
— Ханан — смъмри го Орнина и предупредително постави ръка върху неговата.
Ханан успокояващо я потупа.
— Добре тогава — малко по-спокойно продължи той. — Защо не приемем, че е дезертирал и иска убежище? Законът трябва да е предвидил подобна възможност.
Форсайт се намръщи.
— Всъщност… не е.
Коста го зяпна.
— Шегувате се.
— Прегледах подробно целия кодекс отпред назад и отзад напред. — Форсайт поклати глава. — Хората, писали Съглашенията преди сто и осемдесет години, са предполагали, че ще бъдем просто една самотна конфедерация от няколко свята в дълбокия космос. И тъй като не са очаквали имигранти отникъде, въпросът е бил пропуснат.
— Значи очевидно законът трябва да се промени заяви Ханан. — Как ще го направим?
— Ние не правим нищо — остро каза Форсайт. — А аз лично смятам да предложа законопроекта на Върховния сенат. За съжаление, процесът ще отнеме време. И дотогава господин Коста продължава да бъде агент на Мира.
— А в Съглашенията се предвиждат мерки срещу враговете на Емпирей — обади се Пирбазари.
Седнал отстрани на масата, така че да е в състояние да вижда устните на всички, Ронион започна да жестикулира.
— Много ми се иска — отговори му Форсайт. — Но това решение не зависи от мен. Нито от никого в Емпирей.
— Какво каза той? — попита Коста.
— Пита защо просто не спрем войната — преведе Форсайт. — В такъв случай няма да сте враг и ще можете да останете.
— Звучи ми разумно — промърмори Орнина.
— Чакайте малко — намръщи се Коста. — Толкова ли е просто? Ако не сме във война с Мира, това би ли решило проблема?
Форсайт го погледна и се замисли.
— Не напълно — след малко каза той. — Но определено ще бъде някакво начало. Автоматичното ви определяне като враг ще стане хипотетично и ще можем да прехвърлим фокуса изцяло върху действията ви тук.
— Защо? — саркастично попита Пирбазари. — Да не би да знаете начин да накарате Мира да се разкара и да ни остави на спокойствие?
— Всъщност — бавно каза Коста — зная такъв начин.
Форсайт и Пирбазари се спогледаха.
— Слушаме ви — предпазливо каза Форсайт. — Какво трябва да направим?
— И колко ще ни струва? — добави Пирбазари.
— Абсолютно нищо няма да ви струва — каза Коста. — Имате ли координатите на системата на Сцинтара? Тя е от Гарландовата група светове.
— Сигурен съм, че можем да ги намерим — каза Форсайт. — Защо?
— Там е командният център на тази операция — обясни Коста. — По-голямата част от командния състав на Мира е там и наблюдава нахлуването, вероятно заедно с неколцина правителствени чиновници, които чакат да получат своя дял от капитулацията ви.
— И какво, да им пратим посланик ли? — подигравателно попита Пирбазари.
— Не — тихо каза Коста. — Ще им изпратим „Комитаджи“.
С периферното си зрение забеляза как Чандрис се обръща, за да го погледне.
— Какво?
— Той е славата на Мирския флот. — В гърлото на Коста заседна твърда бучка, когато се сети за краткото си пребиваване на огромния боен кораб. За изумлението и вълнението от това да бъдеш на борда на една легенда… — Корабът, който не може да бъде победен. Ако го видят не само победен, но и напълно смачкан, това напълно ще ги изкара от релси.