— Но те ще разберат, че той всъщност не е бил победен — възрази Пирбазари. — Ще се досетят, че е бил разрушен от Ангелиада.
— Няма значение. Независимо дали сме се сетили как да използваме Ангелиада като оръжие, или сме ги примамили сами да се сблъскат с нея, важното е, че сме успели да го разрушим.
— Не, важното е, че пускането му пред прага им ще бъде същинска покана за танц! — отвърна Пирбазари. — Ще поискат да ни премажат колкото се може по-бързо, преди да сме използвали Ангелиада отново срещу тях.
Коста поклати глава.
— Вие мислите като военен. Или като политик, който трябва да следи за престижа си и за общественото мнение. Но не такива хора управляват Мира. Адюторите са онези, които се разпореждат. А единственото, за което ги е грижа, са парите.
— Това е безсмислено — изръмжа Пирбазари. — Да не искате да кажете, че ни нападат само защото ще им донесем много пари? Това не е военно дело. Това е… Той се опита да намери подходящата дума.
— Това е икономика, подчинена на счетоводството съгласи се Коста. — Но те виждат света точно по този начин. Ще ни оставят на спокойствие, защото Емпирей вече е с отрицателен показател по отношение на приходи и разходи. Защото с унищожаването на „Комитаджи“ те вече са похарчили тук повече, отколкото могат да се надяват да спечелят. Защо да пилеят още време и пари за завладяването ни, когато знаят, че ще излязат на червено?
Ханан се размърда в креслото си и тихо промърмори:
— Мисля, че на цялата наша цивилизация току-що беше нанесена жестока обида.
— Не, цялата ваша цивилизация си няма представа колко струва построяването на „Комитаджи“ — контрира Коста. — А ако има едно нещо, което Адюторите просто не правят, това е да влагат пари там, където вече са загубили.
— Може би — каза Форсайт. — Но забравяте самата Ангелиада. Адюторът, с когото разговарях — Телторст — развиваше високопарни и грандомански планове как ще използват енергията ѝ за построяването на цял флот от кораби с размерите на „Комитаджи“. Тя може да е залог, за който все още да смятат, че си струва да воюват.
— Не — замислено каза Пирбазари. — Вече не. Не и след като видят какво е направила с прехваления им кораб. Няма и да помислят да построят корабостроителница в близост до това нещо.
— Прав е — каза Коста. — Дори да решат да построят нов „Комитаджи“, няма да го направят тук.
— А ако решат да го построят в Мира? — попита Орнина.
— Биха могли — призна Коста. — В края на краищата, останали са няколко отцепнически колонии, които трябва да бъдат завладени. Но дори да го направят, никога няма да го видите в космоса на Емпирей.
— Наистина ли вярвате, че ще реагират така? — все още несигурно сбърчил чело, попита Форсайт.
— Сигурен съм. — Коста се поколеба. — Но ако смятате, че това ще помогне, готов съм да замина с останките от „Комитаджи“ и да им го кажа лично.
— Не — решително каза Чандрис преди Форсайт да успее да отвори уста. — Ако отидеш там, никога няма ти позволят да се върнеш.
Коста примигна. Тонът ѝ беше неочаквано напрегнат.
— Това да не те притеснява?
За секунда тя изглеждаше смутена. Нещо съвсем ново за нея.
— Ами как иначе — бързо запълни празнината Ханан. — Ще притеснява всички ни. Ти си наш приятел.
— Не е необходимо да отива, нали? — обезпокоено попита Орнина. — Моля ви.
— Не мисля, че ще бъде необходимо — каза Форсайт. — Посланието на „Комитаджи“ ще е достатъчно ясно и без посредничеството на господин Коста.
— Но записано от вас съобщение би могло да бъде от полза — предложи Пирбазари. — Особено ако го интерпретират, че сте преминали на наша страна под влиянието на ангелите. Това би могло да ги спре да пращат още шпиони.
Коста кимна.
— Няма проблем.
Ханан тихо се изкиска.
— Ето ви и тема за философски размисли — коментира той. — Ангелите правят хората добри. И същевременно карат Джерико да се обърне срещу Мира. Чудя се какво ли ще си помислят Адюторите?
— Знаеш какво казват хората — напомни му Орнина. — Любовта към парите е в основата на злото.
— Да, така казват. — Ханан се наведе към Коста. — Това ли правят ангелите, Джерико? Премахват любовта към парите?