Пирбазари изглеждаше потресен.
— Къде сте чули това?
— Директор Подолак ми каза. Каза също, че случаите са били дълбоко потулени.
— Ами… добре, чудесно. Но тогава би трябвало да бъдат много повече от седем. Освен ако не предполагате, че повечето хора по принцип искат да бъдат добри — нещо, в което не вярвам.
— Самосбъдващи се предсказания, Зар — каза Форсайт.
— Какво означава това?
— Това са пророчества, които се сбъдват, защото всички очакват да се сбъднат — обясни Форсайт. — Помислете си само — всеки твърдо вярва, че ангелите ни карат да постъпваме етично. Щом това е станало общоприето виждане, единствено хората, които наистина желаят да служат на Емпирей, ще се заемат с политика. А онези, които гледат единствено да напълнят собствените си джобове, ще гледат да стоят колкото се може по-настрана от ангелите.
Пирбазари поклати глава.
— Още не мога да го приема.
— Не твърдя, че съм стопроцентово прав — призна Коста. — Може би има и много други страни, за които не съм се замислял. Просто се опитвам да намеря теория, която да обяснява поведението, с което съм се сблъсквал. И да обясня пристъпа на паника у Ронион при Ангелиада.
— Чакай малко — намеси се Орнина. — Смяташ, че Ангелиада напада корабите, защото се страхува от тях?
— В общи линии — кимна Коста. — Щом ангелите потискат страха, антиангелите би трябвало да го усилват.
— Но защо ще се страхува? — попита Чандрис. — Ние не бихме я наранили. А и да искахме, как бихме могли?
— Не е задължително страхът да има основание — кротко каза Форсайт. — Всъщност повечето от страховете, които изброи преди малко господин Коста, са неоснователни.
— Изводът от всичко това е, че трябва да разберем какво в действителност вършат ангелите — каза Коста. — И да разберем ограниченията им. — Той се поколеба. — Защото мисля, че ще трябва да се научите да живеете без тях.
— Какво пък означава това? — подозрително попита Пирбазари.
— Да, ти още не си чул — каза Форсайт и посочи Коста. — Господин Коста смята, че трябва да катапултираме Ангелиада в междузвездното пространство, където няма да представлява опасност за нас.
Очите на Пирбазари се свиха.
— Това е нелепо. А освен това сега тя се е успокоила.
— Само защото е изгонила всекиго в непосредствена близост до себе си — възрази Коста. — И затова няма от какво да се страхува. Ами ако някой ден забележи Сераф? Не, трябва да решим този въпрос преди това, или най-малкото да изработим план за действие.
— Определено се нуждаем от план. — Форсайт впери поглед в Коста със странно напрегнато изражение. — Истинският въпрос е дали изхвърлянето ѝ от системата ще е достатъчно.
Изражението му…
— Да не би да мислим за едно и също нещо, господин Върховен сенатор? — тихо попита Коста.
— Щом откритият космос не е достатъчен, с нетърпение чакам да чуя какво е — отбеляза Ханан. — Какво искате, да я дадем на Мира ли?
— Не. — Коста продължаваше да гледа Форсайт. — Трябва отново да я приспим. Трябва да ѝ върнем ангелите.
Настъпилата гробна тишина бе нарушена от тихото подсвирване на Ханан.
— Знаеш как да хвърляш политически бомби, а, Джерико? Да не мислиш, че Върховният сенат ще приеме подобно предложение?
— Може и да нямаме друг избор — тихо каза Форсайт. — Катапултирането на Ангелиада само отлага проблема, без да го решава. Не можем да поемем риска да се появи неканено някъде в бъдещето.
— Никога няма да можете да убедите хората — настоя Пирбазари. — Те са свикнали да имат високо морални лидери.
— Не — каза Коста. — Те са свикнали да бъдат политически мързеливи. Ангелите са им позволили да оставят правителството им да върви на автопилот. А сега ще трябва да се научат отново да го държат под око.
— Което в крайна сметка може и да не е зле — замислено каза Ханан. — Дори основаните на морала решения може да са погрешни, нали разбирате. Може би е най-добре да има подозрителни избиратели, които винаги да надничат над рамото на управляващите.
— Добре, но не забравяйте, че ако изчезнат ангелите, изчезва и вашата работа — обърна се Пирбазари към Ханан и Орнина. — Както и вашата, Коста.
— Ще го преживеем — небрежно сви рамене Ханан. — И без това започнах да се уморявам от тези полети. Манджа из цялата кухня всеки път, когато ти се наложи да завиеш. Уф!