— Определено днес няма да вземаме окончателни решения — каза Форсайт и започна да събира документите пред себе си. — Но това ни дава повод за размисъл.
— И какво следва? — попита Ханан.
— Нищо особено драматично — каза Форсайт. — Ще наредя на ЕмОт да съберат катапултиращи кораби и да ги изпратят при „Комитаджи“. Ще им бъде необходима около седмица да стигнат дотам, а дотогава Ангелиада би трябвало да се е преместила на безопасно за тях разстояние. Междувременно някой ще трябва да изрови координатите на Сцинтара. По-късно, Коста, ще поговорим за подробностите около съобщението.
— Може би няма да е зле да пратим и едно до Лорелей — предложи Пирбазари. — Всъщност можем да го направим още сега. Да уведомим мирските сили за предстоящата заповед за оттегляне и да ги предупредим дотогава да не правят поразии на планетата и населението.
— Мога да напиша нещо — каза Коста. — Можем също да приложим копие от записите от Централата.
— Това би трябвало да ги постресне — съгласи се Форсайт. — Зар, ти си отговорникът по организирането на това.
— Да, сър.
— Е, в такъв случай, засега това е. — Форсайт огледа присъстващите. — Освобождавам ви под честната ви дума в очакване на предстоящото изслушване от страна на съответните власти.
— Тоест изслушването ще бъде след като Мирът се разкара с подвита опашка? — попита Ханан.
— Ще се погрижим за насрочването — увери го Форсайт. — Благодаря ви за отделеното време.
Чандрис се прокашля.
— Има само още един въпрос, господин Върховен сенатор.
Форсайт вдигна вежди.
— Да?
— Аз бях онази, която помогна на Джерико да унищожи „Комитаджи“ — напомни му тя. — Всъщност, ако проследите събитията, ще откриете, че ако не бях аз, този кораб още щеше да виси над главите ни.
— Да не искате медал? — насмешливо попита Пирбазари.
— Не — отговори Чандрис. — Искам награда.
— Мисля, че наградата ви върви заедно с тази на Коста. А именно, че няма да бъдете осъдена за съучастничество с мирски шпионин — изсумтя Пирбазари.
— Не мисля така — спокойно каза Чандрис. — Разбирате ли, аз изобщо нищо не знам за това. А и не можете да го докажете по никакъв начин.
Лицето на Пирбазари помръкна.
— Вижте…
Форсайт го прекъсна с жест.
— И какво искате? — попита той.
— „Комитаджи“ беше огромен кораб — каза Чандрис. — Наистина огромен. Направих справка с някои числа от старата история на Земята и установих, че цената за залавянето или унищожаването на нещо с подобни размери би била направо космическа. Всъщност само от правото за възнаграждение за спасеното имуществото от онова, което е останало…
— Разбрахме — прекъсна я Форсайт. — И какво искате?
Чандрис го погледна право в очите и каза:
— Искам операция за Ханан. Пълно възстановяване и реконструкция на нервната му система.
Челюстта на Ханан увисна, очите му се разшириха от изумление. Пирбазари изглеждаше така, сякаш ще се пръсне всеки момент.
— Шегувате се! — ужасено каза той. — Имате ли изобщо някаква представа колко ще струва подобна операция?
— В сегашното му състояние — между два и три милиона руя — каза Чандрис. — Предполагам, около процент и половина от сумата, за която бих могла да претендирам по закона за каперство.
— Емпирей няма закон за каперство — изръмжа Пирбазари и мрачно изгледа Ханан. — Това е изнудване.
— Чандрис, не трябва да го правиш — запротестира Ханан.
— Млъквай, Ханан — каза Чандрис. — Вижте, господин Върхвен сенатор. Независимо дали ви харесва, или не, двамата с Коста сме най-близко до онова, което би минало за военни герои от изтеклите събития. Бихме могли да предизвикаме доста обществено внимание, стига да пожелаем.
— С изключение на факта, че не вярвам да го пожелаете — благо каза Форсайт. — Особено с оглед на вашето минало и настоящото положение на господин Коста.
— О, разбира се, че предпочитаме да не се вдига шум — съгласи се Чандрис. — Всъщност дали ще бъде така зависи от вас.
Форсайт се усмихна.
— От вас би станал чудесен политик от старата школа, госпожице Лалаша. Много добре. Господин Дейвий ще получи своята операция.
— Сър… — започна възбудено Пирбазари.
— Но! — Форсайт вдигна предупредително пръст към нея. — Не защото ме притиснахте да го направя. А защото сте права — вие и Коста го заслужавате.