Той огледа събралите се още веднъж.
— Ако няма повече въпроси, обявявам заседанието за закрито.
С последно кимане към всеки от тях Форсайт стана и заедно с Пирбазари излязоха от стаята. При вратата Ронион спря, усмихна им се широко, махна с ръка за сбогом и ги последва.
— Не трябваше да го правиш. — Орнина мина покрай Коста и почти издърпа Чандрис от стола ѝ и я прегърна с всички сили. — Но ти благодаря. Много ти благодаря.
— И аз искам! — Ханан пристъпи към тях и ги прегърна. — Групова прегръдка, Джерико — смигна той на Коста. — Ще се присъединиш ли?
Коста се усмихна.
— Някой друг път, благодаря.
— Това е то днешната младеж — с престорена печал отбеляза Ханан. — Не разбира от хубавите неща в живота…
— О, стига, Ханан — сгълча го Орнина, след като се пуснаха.
— Историята на моя живот — със същия тон продължи Ханан. — Между другото, страхотен анализ, Джерико. Аз съм с господин Пирбазари — не вярвам на нито думичка. Но въпреки всичко беше страхотно.
— Обаче не беше прав за едно нещо — каза Чандрис. — Ангелите влияят и върху страха от непосредствена опасност, поне мъничко. Когато ни нападна Трилинг, бях много по-спокойна, отколкото би трябвало да съм.
— Като се замисля, аз също — каза Коста и се намръщи при спомена за случката. Адреналинът му се беше покачил, без съмнение, но умът му си оставаше съвсем ясен. Неестествено ясен. — Също и при Ангелиада. Права си, наистина въздейства.
— Може би тъкмо затова Върховният сенат изглежда толкова спокоен пред заплахата от страна на Мира — ядно промърмори Ханан. — Сякаш изобщо не предприемат нищо срещу нея.
— Но са предприели — каза Коста. — Системата от мрежи и катапулти е страхотна. Разгърнали са я и просто са престанали да се тревожат повече за нея.
— Чудя се как Мирът е успял да премине — каза Чандрис.
— Не зная — каза Коста. — Но предполагам, че ще разберем, след като изтеглят корабите си от Лорелей и отново установим връзка с тях.
— Какво ще правиш сега, Джерико? — попита Орнина. — Имаш ли нужда от квартира?
— Не, ще се оправя — каза Коста. — Все още имам стая в института.
— Най-много за седмица-две — каза Ханан.
— О, за доста повече — увери го Коста. — Независимо от ужасните предсказания на господин Пирбазари, институтът няма скоро да остане без работа. А може би и никога. Дори да се съгласят да върнат ангелите, със сигурност ще запазим няколко за проучвания.
— Безопасно ли ще е? — попита Орнина.
— Сигурен съм, че да — каза Коста. — В края на краищата необходими са няколко хиляди антиангели повече, за да се превърне Ангелиада в онова, което е сега. Няколко десетки не би трябвало да представляват проблем.
— Въпросът е вие какво ще правите? — обърна се Чандрис към Ханан и Орнина.
— Какво искаш да кажеш с това „вие“? — контрира Ханан. — Нямаш ли предвид „ние“?
— Не оставаш ли с нас? — добави Орнина.
— Ами… — Чандрис хвърли бърз поглед към Коста. — Разбира се, бих искала. Но ако няма работа, как можете да си позволите да ме задържите?
— Искаш да кажеш, как бихме могли да си позволим да не те задържим — категорично заяви Ханан. — Погледни нещата в очите, Чандрис. Сега си част от екипа.
— Не знаем какво бихме правили без теб, скъпа — нежно добави Орнина.
— И аз не зная какво бих правила без вас — тихо каза Чандрис. — Но ако няма работа…
— Ще има колкото си искаш — настоя Ханан. — Куриерски услуги, превоз, туристически обиколки — все ще се оправим някак.
— Всъщност не мисля, че ще ви се наложи да се притеснявате за това — обади се Коста. — Форсайт ми изглежда доста убедителен тип. И ако успее да убеди Върховния сенат да се върнат ангелите, ще има доста нужда от хора като вас.
— Какво искаш да кажеш с това „хора като вас“? — намръщи се Орнина.
— Ами, не можете просто да ги пуснете пред Ангелиада като някаква космическа стръв и да се надявате тя да им се нахвърли — каза Коста. — Лъчението ще ги изтласка навън, особено ако Ангелиада е достатъчно умна, за да разбере какво става. В общи линии, ще трябва направо да бъдат натъпкани в гърлото ѝ.
— А единствените кораби, способни да се приближат достатъчно, са ловните. — Лицето на Ханан светна. — Как чудесно се нареждат нещата!