— Ще проверим документите ѝ по-нататък — каза Орнина. — Чандрис, кажи ми нещо за сибастиевите регулатори.
Сибастиеви регулатори…
— Регулатори на напрежението в автонавигационния интерфейс — цитира тя прочетеното на „Ксирус“. — Обикновено се използват в райони с висока йонна концентрация. — Чудеше се какво ли означава всичко това.
Орнина кимна.
— Самсара-превключвател?
— Устройство за автоматично превключване между различни компютри, сензори или навигационни уреди.
— Аспала-стабилизатори?
— С тяхна помощ не се позволява изместването на полето на хиперпространствения катапулт.
— Бръмчила? — обади се Ханан.
Чандрис сепнато го погледна и изтръпна. Бръмчила?
— Ъъъ…
— Не му обръщай внимание, дете. — Орнина изгледа брат си сурово. — Приказва, колкото да не заспи.
— „Бръмчило“ си е много хубава дума — невинно отбеляза Ханан. — Не съм виновен, че тия младоци не ги учат на нищо.
Орнина го изгледа отново, този път наполовина ядосано и наполовина отчаяно, сякаш искаше да каже „Защо ли изобщо се занимавам с теб?“ Доколкото можеше да се съди по изражението ѝ, явно доста често използваше точно този поглед.
— Чандрис, „бръмчило“ е стар и малко просташки термин за келсиев разделител.
— О! — възкликна Чандрис облекчено. — Това е високоскоростен йонен анализатор.
Орнина погледна въпросително Ханан.
— Е, здравата си наблегнала на книжките — каза той, като гледаше замислено Чандрис. — Предполагам, че знаеш какъв ще е следващият въпрос.
Не точно. Но можеше да се досети.
— Дали имам практически опит?
— Точно така — кимна той. — Е?
— Не съвсем — призна Чандрис, като се взираше внимателно в лицата им. Ей сега щеше да разбере дали я бива да говори щуротии. — Преминала съм през много симулации, разбира се, но съм летяла съвсем малко. Предимно на… „Калкха Т-7“. — Успя да изрови името от паметта си в последния момент.
— На калкхи ли? — Ханан презрително изсумтя. — Да не искаш да кажеш, че някой още използва тези изкопаеми?
— Нашите си бяха в съвсем добра форма — импровизира Чандрис. — Използват се също и за курсовете по поддръжка.
— Със сигурност си понатрупала доста опит с тях — измърмори той.
Орнина отново го възнагради с един от своите погледи.
— Може ли критиката да бъде така добра да си затвори устата? Благодаря. — После отново се обърна към Чандрис. — Разбираш, че един ловен кораб като „Газела“ има малко общо с калкхите. Какво те кара да смяташ, че ще се справиш?
— Със сигурност няма да успея, поне не и в началото — каза Чандрис, като се мъчеше гласът ѝ да звучи спокойно, честно и професионално. Те бяха съгласни… наистина бяха съгласни! — Но имам доста общи познания за корабите и управлението им. И макар че не искам да прозвучи като самохвалство, готова съм да се обзаложа, че мога да науча всичко необходимо за един ловен кораб по-бързо, отколкото всеки друг.
Веднага разбра, че малко е прекалила. Ханан повдигна вежди и дори Орнина изглеждаше изненадана. Двамата се спогледаха. Чандрис се наруга за собствената си глупост. „По дяволите всичко!“ Цялата горчилка от деня отново се върна и се смеси с топлината на чая в стомаха ѝ.
Топлина и за нещастие — кофеин. Не беше слагала нищо в уста от закуска и стимулантът я разтрепери. Погледна сгърчените си на масата ръце и прокле слабостта си и най-вече лъжливата надежда, която я бе довела тук. Бе провалила всичко и ѝ оставаха само две възможности — да изчака ръцете ѝ да се успокоят и да успее да свие нещо, или да забрави за хранене до утре сутринта.
— Колко? — внезапно попита Ханан.
— Какво колко? — погледна го Чандрис намръщено.
— Колко искаш?
Измина цяла секунда, преди да се усети за какво става дума. Най-накрая ѝ просветна.
— Да не искате да кажете… че ме вземате?
— Не можем да ти обещаем, че те взимаме за постоянно — предупреди я Орнина. — Или дори за повече от едно пътуване. И все пак… — Тя хвърли поглед на Ханан, който бързо се извърна. — Все пак на един ловен кораб винаги ще се намери работа за още един човек. Ще те пробваме.
Ханан се надигна от стола си.
— Ела да ти покажа каютата — каза той и пристъпи към вратата. — Вечерята е след половин час. Междувременно можеш да започнеш да се запознаваш с данните на „Газела“.