— По-добре да иде да си вземе багажа — каза Орнина. — Утре сутринта няма да имаш време за това, Чандрис. Излитаме в шест.
— Правилно — изсумтя Ханан. — Имаш ли нужда от помощ?
— Не. — Чандрис се намръщи. — Багажът ми е, както се изразиха на космодрума, „временно изгубен“.
— Сигурно като документите, разбирам — каза Ханан. — Сигурно си бъбрят някъде. Е, както ти казах, добре дошла в истинския свят.
— Надявам се, че не е изгубен наистина — каза Чандрис. Наистина не беше, макар че се съмняваше, че ще успее скоро да се промъкне на „Ксирус“ и да си го прибере. — Казаха, че сигурно ще успеят да го открият утре.
— Е, няма значение. — Орнина огледа бялата рокля, с която Чандрис се бе измъкнала от космодрума: сега бе цялата в прах и мърсотия. — Каквото и да носиш, надали ще ти свърши работа в космоса. След вечеря ще идем да ти потърсим нещо подходящо.
— Би било чудесно. — Чандрис се поколеба. — Искам да ви благодаря… и на двамата — добави тя и погледна към Ханан. — За това, че ми дадохте този шанс. Няма да ви разочаровам.
— Сигурна съм в това — меко каза Орнина. — А сега по-добре върви с Ханан. Ще имаш доста за четене до сутринта.
— Добре — Чандрис се обърна към Ханан, който чакаше до вратата, и се усмихна. Успя. Наистина успя! — Готова съм.
Докато вървяха по тесния коридор, се усмихна още веднъж. Този път на себе си.
9.
Кодовете за достъп до базата данни бяха достатъчно лесни да се запомнят, но това не можеше да се каже за самата система. На Коста му трябваше повече от час, докато преодолее досегашните си навици за работа с компютър дотолкова, че да може да използва емпирейската система, без да греши при всяка команда.
През останалата част от деня прегледа индекса на файловете за ангелите и Ангелиада. Не самите файлове.
Когато най-накрая се отпусна назад в креслото си, слънцето вече потъваше зад ниските сгради на Шикари. Раменете го боляха от схващане и някакво друго, съвсем различно напрежение. Базата данни обхващаше период от почти тридесет години — петдесет години след колонизацията на Сераф и сто и петдесет, откакто първата група отцепили се колонисти бяха дошли на Ухуру. По онова време Ангелиада била само една зловеща квантова черна дупка, а самите ангели — нищо повече от повод за спорове между квантовите теоретици. Всичко това се бе променило едва през последните двадесет години.
Което означаваше, че са били необходими по-малко от две десетилетия, за да успеят учените на пет рядкозаселени планети да натрупат всичко това.
И преди бе ставал свидетел на проекти, върху които се работеше всеотдайно и целеустремено. Но това тук граничеше с вманиачаване.
Погледна през прозореца към сградите, очертаващи се на фона на прекрасно обагреното небе, и го побиха тръпки. Не. Това не граничеше с нищо. То си беше вманиачаване.
Нямаше друго обяснение. Институтът, огромната флотилия ловни кораби и доковете им на североизток, целият Шикари Сити — емпирейците бяха вложили невероятни количества време, усилия и пари във всичко, свързано с ангелите. И продължаваха да влагат.
А в същото време съседният град Магаска се разлагаше, сякаш никой не забелязваше съществуването му.
Потръпна отново. Не беше вярвал — може би не искаше да повярва, — че ангелите наистина са заплаха за Мира, както се твърдеше. Сега повярва. Бавно, но сигурно ангелите наистина завладяваха Емпирей. Политическите лидери вече бяха под техен контрол. А както бе видял сам, същото се отнасяше и за най-добрите им учени и изследователи.
Всъщност напълно възможно бе вече да е станало препалено късно, за да се променят нещата.
Тази мисъл бе ужасяваща. Но всичко говореше в нейна полза. Всички, с които се бе сблъсквал по време на обучението си, бяха сериозни до смърт в убеждението си, че това чуждо влияние трябва да се спре. Наблягаха върху необходимостта да спасят емпирейците и да ги поставят под закрилата на Мира. И даваха да се разбере, че Мирът ще направи всичко възможно, за да постигне целта си. Нямаше начин емпирейските лидери да не разберат подобно послание.
И в същото време на космодрума му провериха документите съвсем повърхностно. А тук си бяха спестили дори това. Подолак, шефката на вероятно най-важната институция в Емпирей, го посрещна с отворени обятия в самото сърце на проекта — и то без никакви въпроси.
Инструкторите му бяха обяснили, че емпирейците отказват да разберат заплахата от ангелите. Както стана ясно, те също така отказваха да разберат и заплахата от Мира.