Пълно безумие… освен ако влиянието не беше по-силно, отколкото се смяташе. Освен ако всеки жител на Емпирей вече не беше засегнат. И не се беше превърнал в безгрижен пасивен робот с идиотска усмивка.
Загледан в залеза, Коста отново и отново прехвърляше всички тези мисли в главата си. Облаците промениха цвета си от огненочервен в светлорозов и след това — в тъмносив. „Не“ — реши най-сетне той. Ако онази малка гратисчийка на космодрума беше безволев робот, то тогава той беше магаре.
Населението на Емпирей можеше да бъде спасено. И това зависеше от него.
Разкърши рамене и вдигна пръсти над клавиатурата. Докато гледаше екрана и се мъчеше да си спомни следващата команда, вратата внезапно се отвори и в стаята влезе млад мъж, забол нос в купчина листа.
— Здравейте — каза Коста.
Мъжът изненадано вдигна поглед.
— Здравейте. Извинявайте… не очаквах компания.
— Е, — не съм точно компания — внимателно отбеляза Коста: чудеше се каква ли ще е реакцията на новодошлия срещу нахълтването в личния му досега кабинет. — Всъщност ще делим това място. Току-що дойдох.
Мъжът се ухили.
— Сериозно? Това е върхът! От месеци моля директора за някаква компания. — След което пристъпи напред. — Язон Джайаси.
— Джерико Коста — представи се Коста, загледан в протегнатата през бюрото ръка. Трябваха му няколко мига, докато се сети и посегна да докосне пръстите му. Очакваше, че щом е новодошъл, подходящият поздрав ще е онзи, който размениха с директор Подолак. Но жестът на Джайаси предполагаше здрависване между равни. Или Коста все още не бе усвоил всички нюанси на емпирейската култура, или Джайаси бе по природа дружелюбен човек. — За мен е чест да се запознаем.
— За мен също. — Джайаси отиде до бюрото си, метна купчината листа върху друга подобна купчина и извъртя стола си към Коста. — Е, добре дошли на Сераф, в Института за проучване на Ангелиада и така нататък. Откъде сте?
— От Палитейн на Лорелей — с лекота изрецитира Коста заучената си история. — Там съм роден. Но последните няколко години работех върху доктората си на Балморал.
— Къде по-точно?
— В университета Кларкстън в Кейрнгорм — отговори Коста и мислено сключи пръсти. Ако Джайаси или някой друг беше ходил в Кларкстън, щеше да си има неприятности. — Сигурно изобщо не сте чували за него — додаде той.
— О, чувал съм — каза Джайаси. — Не съм срещал никого оттам, но съм чувал доста добри отзиви за университета. А и мястото било много красиво.
— Така е — съгласи се с облекчение Коста. Това вече бе лесно — на Лорелей бе прекарал два дни в изучаване на Кларкстън и Кейрнгорм. Сигурно ги познаваше по-добре от всеки на Сераф. — Като института, но в по-големи мащаби.
Джайаси кимна.
— Аз съм от Ухуру. Рунгве, ако трябва да съм съвсем точен. На неколкостотин километра от Цомбе — той плъзна стола си към Коста и погледна екрана на компютъра, където все още стоеше списъкът с файловете. — Виждам, че вече сте започнали с гмуркането. Впечатляващо, нали?
— Много — кимна Коста. — Някои биха го нарекли поразително.
Джайаси се подсмихна.
— Някои — да. Ако искате нещо поразително, изчакайте само да видите Ангелиада със собствените си очи. Следващият полет е след два дни. Ще дойдете ли?
— Зависи дали дотогава ще намеря средства.
— Аха. — Джайаси го погледна с разбиране. — Позната история. Във фонда на Върховния сенат обикновено са много предпазливи. Знаете как стоят нещата — малка, но гръмогласна групичка надава вой срещу правителството, че хвърля още пари в изучаването на ангелите, въпреки че вече плащат абсурдните цени на „Гейбриъл“.
Коста си припомни бордеите на Магаска и сви рамене.
— Позицията им не е съвсем лишена от основание. Особено като се има предвид и заплахата от Мира…
— Мирът изобщо не е проблем — презрително махна с ръка Джайаси. — Не могат да ни завладеят, нито пък да преживеят разходите и изгубената печалба, за да ни унищожат.
— Освен ако не виждат заплаха — възрази Коста, раздразнен против волята си от подобно пренебрежително отношение към Мира. — Доколкото разбирам, те смятат ангелите за инвазия на чужд разум.
Джайаси изсумтя.
— Познавам неколцина от Рунгве, които мислят същото. Жалко, още повече че има толкова по-интересни теории, между които да се избира. — Той въпросително вдигна вежди. — Нали ви предупредиха да не дискутирате теориите за ангелите с хора извън института?