— Не точно. — Наранената гордост отстъпи пред живия интерес. Теории? В множествено число?
— Е, смятайте, че вече сте предупреден — усмихна се Джайаси. — Това се отнася и за всички други открития. Можете да ги публикувате в мрежата на института, но нищо не излиза навън без съответното одобрение.
— Ясно. — Това вече приличаше на нещо. Може би емпирейците все пак имаха някаква представа за мерки за сигурност.
— Добре. Не е кой знае какво, но след историята с Флиж обичайната практика е нещата първо да се обсъждат в тесен кръг, преди да ги разтръбим на всеослушание.
— Разбирам. — Коста пое дълбоко дъх и внимателно формулира следващия си въпрос…
— И върху какво конкретно ще работите? — попита Джайаси.
— Ами… — Коста с мъка превключи на другата вълна. — Първо ще прегледам литературата. Наех се да проверя дали някой се е занимавал с въпроса дали ангелът е само централната частица, или частицата и йонната ѝ обвивка.
Джайаси се намръщи.
— Централната частица, разбира се. Какво общо има обвивката?
Коста сви рамене.
— Може би нищо. Може би много. Във всеки случай смятам да проверя.
Джайаси го зяпна.
— Нали не се опитвате да възродите старата теория на Чандкари? Погребаха я с почести преди пет години.
— Не, просто търся истината. — Коста усети как по челото му избива пот. Кой ли по дяволите беше Чандкари? Май имаше нещо в списъка, който бе преглеждал. — И искам да остана колкото се може по-непредубеден.
— Аха — Джайаси сви рамене. — Добре. Няма нищо лошо да си открит за други идеи, стига главата ти да не се напълни с боклуци.
— Разбира се — съгласи се Коста. — Просто ми е трудно да повярвам, че само една субатомна частица може да предизвика толкова драматичен ефект.
— На мнозина от нас също — съгласи се Джайаси. — Точно затова теорията „Акчаа“ на доктор Кахенло е толкова популярна. Съгласува данните, предсказанията ѝ са истински и проверими и на практика изисква ангелите да са самата частица. — Той вдигна пръст пред лицето на Коста. — Запомнете ми думите — след три, най-много след четири години физиците ще се надпреварват да доказват как теорията „Акчаа“ се връзва с Общата теория на Рейнолд.
— Шоуто ще си заслужава. — Коста си позволи да се почувства на висота. В Мира Великата обща теория бе променяна и поправяна толкова много пъти, че вече никой не я наричаше на името на създателя ѝ. — Трябва ли да чакам дотогава, за да разбера какво гласи теорията „Акчаа“?
Джайаси се ухили.
— Не, вече сте вътрешен. — Усмивката изчезна и на нейно място се появи изумление. — Да не би да искате да кажете, че не сте чували нищо за теорията „Акчаа“? Искам да кажа… — Той махна с ръка в жест, обхващащ стаята и целия институт, — вие сте тук. Нали така?
Коста сви рамене. Мислеше трескаво.
— Както казах, желанието ми бе да дойда на Сераф без предубеждения. А и си мислех, че половината от теориите, които прочетох на Балморал, ще са забравени, докато се добера дотук.
— Вярно — обяви Джайаси. — Все пак говорим за Балморал.
— Страхотно — изсумтя Коста. Този път успя да влезе в ролята си.
Джайаси се ухили.
— Извинявайте. Знаете как е. Най-трудно е да се отучиш да гледаш отвисоко. — Изражението му стана сериозно. — Вижте, въпросът е в това, че ангелите не могат да бъдат просто поредните субатомни частици. Иначе не биха могли да останат стабилни — не и с такава маса и заряд. Именно затова теорията „Акчаа“ е толкова успешна — според нея те са всъщност кванти — основни градивни частици, също като фотоните и електроните. А по дефиниция квантите са стабилни. Разбирате ли?
— Чувал съм нещичко за квантовата теория, благодаря — отговори Коста, може би малко по-язвително от необходимото. — Балморал не е чак толкова затънтен. И какви точно кванти?
Джайаси сякаш събираше кураж.
— Това са кванти на онова, което човечеството винаги е наричало „добро“.
Известно време Коста само го зяпаше. Думите рикошираха в главата му подобно на скакалец, който се мъчи да се измъкне от кана.
— Това е някаква шега — чу се да произнася той. — Нали? Шега за новобранци.