Джайаси поклати глава.
— Не е никаква шега, приятелю. И хайде да минем на „ти“. — Той посочи дисплея зад Коста. — Погледни сам, ако искаш. Има достатъчно статии за теорията „Акчаа“. Могат да се отделят в отделен списък.
Коста още се чувстваше замаян.
— Това е лудост. Доброто и злото не са неща, които можеш да разделиш на кванти.
— Защо не?
— Защо не ли? Стига, Джайаси. Доброто и злото не съществуват във вакуума. Те са резултат от човешките действия.
Джайаси разпери ръце.
— Светлината е резултат от разтопяването на водородните молекули в ядрото на звездите — възрази той. — Или от включването на осветлението. Това не означава, че светлината не може да се дели на кванти.
— Аргументът ти е грешен — настояваше Коста. — Говориш за две абсолютно различни неща.
— В какъв смисъл?
— Ами… — Коста се поколеба. — Ами например фотоните и светлината са едни и същи навсякъде. Но такова нещо като универсален стандарт за добро и зло не съществува. Доброто и злото са културни стандарти.
— Интересен довод — кимна Джайаси. — Това означава ли, че между различните човешки общества не съществуват никакви общи принципи за добро и зло?
— Ти ми кажи — измъкна се от капана Коста. — Явно ти си експертът.
— Не бих казал. — Джайаси поклати глава. — Но, подобно на всички останали тук, през последните няколко години доста размишлявах. И ако не съм открил всички отговори, то поне попаднах на някои интересни въпроси.
— Например?
— Например как добрите хора могат да оцеляват в култура, която според повечето външни наблюдатели е определена като зло. И понякога не само да оцеляват, но и да променят културата.
— Голяма работа — изсумтя Коста. — Лошите хора могат да правят същото.
— Точно така — кимна Джайаси. — Това е другата страна на монетата. Значи има цяла група въпроси, които би трябвало да попаднат в категорията „народна магия“ или нещо подобно. Нали разбираш — малки мъдрости, които се предават през поколенията. Неща, които хората приемат за истина, дори когато не разбират механизма им. Като предупрежденията на родителите да не се събираме с лоши другарчета, или пък идеята, че можеш да промениш характера на човек, стига да вложиш повечко усилия, време и любов. Или дори въпросът дали няма някакво по-дълбоко физическо значение фактът, че доброто се оприличава на светлина, която пък може да се раздели на кванти.
— Какво? — премигна Коста.
— Няма значение — ухили се Джайаси. — Просто го пуснах, за да видя дали още ме слушаш.
— Не се и съмнявай. Но все още не виждам никакъв смисъл. Ти просто обръщаш нещата.
— Нима? — Джайаси отново стана сериозен. — Е, опитай тогава да погледнеш на нещата така: каква е разликата — имам предвид видимата разлика — между човек, който върши нещо лошо и така създава зло, и между злото, което кара човек да върши лоши работи?
Коста го загледа. Мъчеше се да открие бърз и остроумен отговор. Не успя.
— Това е пак обръщане на нещата — каза накрая той.
— Има някои моменти, които смущават и мен — призма Джайаси. — Например концепцията за свободната воля, от която все още не съм готов да се откажа. Но не мога да се откажа и от теорията „Акчаа“. Просто защото ангелите действат. — Той разпери ръце.
Коста хвърли поглед към екрана и попита:
— Документирано ли е? Имам предвид, наистина?
— Имаме данни за петстотин тридесет и осем Върховни сенатори, които са действали преди и след закона за задължително носене на ангели — отговори Джайаси. — На повече от една трета от тях им се е случвало — по-често или по-рядко — да застават на ръба на противозаконното и моралното поведение. Натиск при сделки, злоупотреба с власт, финансови машинации — знаеш какво имам предвид. А сега, двадесет години по-късно, подобни неща просто не се случват. На някои им бяха необходими години, за да се променят. Но се промениха.
— Може да е под натиск на останалите — предположи Коста, въпреки че много добре си даваше сметка, че се опитва да се хване за сламка. — Или обществеността да е станала по-добре информирана и това да ги е принудило да са честни.
— Хората, провели проучванията, не са споделяли това мнение. Резултатите са в компютъра — прегледай ги.
Коста вдигна поглед от екрана и поклати глава. „Кванти на доброто…“
— Извинявай, но още не мога да го приема.