Джайаси сви рамене.
— Нищо не ти пречи да опиташ да обориш теорията — спокойно отбеляза той. — В това е смисълът на науката. Лично аз имах достатъчно философски дилеми преди появата на ангелите и „Акчаа“. Не бих имал нищо против, ако тези усложнения бъдат елиминирани. — Той се наведе напред. — Но ако ти с твоята непредубеденост се опиташ да откриеш друго обяснение, първо си помисли дали това наистина не е вярно. Нищо чудно най-после да сме открили първопричината на злото и несправедливостта във вселената.
— Какво искаш да кажеш? — Внезапната настойчивост на Джайаси го изнервяше.
— Само си помисли, че открием начин да предизвикваме същия ефект, без да е нужен физически контакт с ангел — разпалено заговори Джайаси. — Това е едно от нещата, върху които работи моята група — опитваме се да изолираме физическия механизъм, по който ангелите променят мозъчната химия или неутралната структура. Групата на доктор Шивапрасад се опитва да разработи способ за откриване на естествени ангели у хората. Доктор Мак Давз и неговата група работят върху същия проблем, но от друга посока, опитвайки се да разберат дали ангелите оставят остатъчно поле върху физическите обекти. Само си помисли какво би могло да означава това за интерпретацията на историята или на нашето собствено време.
Внезапно Джайаси млъкна, после каза:
— Съжалявам. — Изглеждаше малко засрамен. — Понякога нощем прекарвам дълги часове в леглото и водя въображаеми спорове с хора, които веднага ще ни заклеймят като богохулници, ако разберат какво вършим и мислим тук. Понякога не се сдържам.
— Няма нищо — увери го Коста. — Значи мислиш, че само ще си изгубя времето, ако се опитам да разгледам поотделно частиците и йонните обвивки?
— Е, това е моето мнение. — Джайаси сви рамене. — Но аз съвсем не съм последна инстанция и не нареждам на вселената как да работи. Щом директор Подолак ти е казала да действаш — действай. — Хвърли поглед към часовника си и стана. — Що се касае до мен, имам една проба, която ме чака в биологическата лаборатория. До скоро.
— До скоро — отговори Коста. — Приятно прекарване.
Джайаси му се ухили и излезе.
Коста остана загледан във вратата. Побиваха го тръпки. Да търсят механизма, по който ангелите променят мозъчната химия и неутралната структура!
„Да променят мозъчната химия и неутралната структура…“
Думите сякаш висяха в тишината като непозната неприятна миризма. Смущаващият въпрос как да се предпази от влиянието на ангелите отново се бе изправил пред него.
И отново отговор нямаше.
10.
Чандрис се събуди стресната.
Лежеше в мрака, обхваната от задушаваща паника, и трескаво се мъчеше да се измъкне от мъглата на съня и объркването. Непознатото легло под нея пак се раздруса. И тя си припомни.
„Газела“, Дейвий… и Ангелиада.
Надигна се на тясната си койка, заемаща половината от микроскопичната ѝ каюта, и опипом намери ключа за светлината. Таванът слабо просветна — нощен режим, който не заслепяваше очите ѝ — и тя спусна крака върху ледения метален под. Излитаха в шест — така бе казала Орнина. Но вграденият в компютърното бюро часовник показваше едва четири и тридесет и пет. Или Орнина се беше объркала, или нещо не беше наред.
„Газела“ се разтресе отново. Стиснала зъби, Чандрис грабна новия си комбинезон и започна да го навлича.
Тесните коридори бяха тихи и едва осветени. Чандрис тръгна към носа, като се блъскаше в стените при поредното разтърсване на кораба. Между случайните проскърцвания на метал се чуваше нещо като слаб вой — нищо общо с глухия тътен, който бе неизменна част от дните, прекарани на „Ксирус“.
Първоначалната ѝ цел бе контролната кабина, но на половината път започна да различава във воя следи от нещо, наподобяващо музика. Последва звука и се озова до отворена врата, от която се лееше ярка светлина. Като се движеше колкото се може по-незабележимо, тя приближи и надникна вътре.
— О, добро утро. — Орнина вдигна поглед от работната маса, върху която бяха разпилени всякакви чаркове от електронни прибори, и се усмихна. — Какво правиш… само секунда — прекъсна тя и се обърна към скъпата уредба в ъгъла. — Намали звука с две деления.
Уредбата се подчини и музиката засвири по-тихо.
— Една от малкото луксозни глезотии — обърна се отново Орнина към Чандрис. — И двамата обичаме музиката и е много удобно, когато ръцете ти са заети. Влизай, не стой така. Защо си станала толкова рано?