И след това неочаквано изчезна. Заедно с целия град отдолу.
Чандрис изненадано местеше поглед от един дисплей на друг… и едва след това си даде сметка, че градът е изчезнал, защото „Газела“ внезапно се е насочила право към небето.
Право към небето.
— За първи път ли излиташ от стартова чиния?
Чандрис се обърна към Орнина.
— Не съвсем — отговори тя, като напрегнато се питаше дали би трябвало да ѝ е за първи път. В материалите на „Ксирус“ не се споменаваше нито дума за стартови чинии. Да не би да беше нещо специфично за ловните кораби? — Но за първи път ми се случва да видя какво точно става — добави тя с надеждата, че това ще замаже положението.
Изглежда, успя.
— Страхотна гледка, нали? — обади се Ханан. — Особено когато чинията сякаш се разпада. И досега не мога да си обясня какво точно поражда тази илюзия.
— Направи повторна проверка на траекторията — каза Орнина. — Трябва да излезем на орбита към катапулта.
— Добре — кимна Чандрис, нагласи панела на компютъра пред себе си и се зае за работа. Поне това го беше научила идеално. Вектора на „Газела“… ето го. Всичко, което трябваше де направи, бе да извика съответния дисплей и да наложи линиите…
— Изглежда наред — докладва тя. — Може би сме съвсем мъничко настрани.
— Настрани, да — отговори Ханан. Ревът на двигателите за секунда стана по-дълбок, след което възстановиха нормалния си ритъм. — Нищо чудно. Втора площадка иинаги изстрелва малко настрани. Може би някой ден ще се сетят да я оправят.
— Не и докато не оправят Четвърта площадка — каза Орнина. — ПВП2, Чандрис?
Чандрис хвърли поглед на дисплея и откри необходимото число.
— Около петнадесет минути.
— Добре. — Тя леко наклони глава. — Сега всичко върви по план, така че можеш да идеш в каютата си и да наваксаш малко сън. А и след като стигнем Централата, ще минат поне два часа, докато се приближим достатъчно, за да търсим ангели.
Чандрис се поколеба. Наистина бе уморена — нямаше съмнение в това. Но вече бе свикнала. Да не говорим, че несъмнено щеше да ѝ е от полза да знае как точно изглежда катапултирането, ако някога ѝ се наложеше да говори за това. В края на краищата, повечето хора не бяха чак толкова наивни, че да повярват на всяка изречена от нея глупост.
— Благодаря — отговори тя. — Предпочитам да остана.
Катапултът съвсем не бе толкова зрелищен, колкото стартовата чиния. Всъщност всичко, което можеше да се забележи, бяха пет раздалечени групи разноцветни светлини, които непрекъснато премигваха, сякаш в синхрон с катапултните маркери на навигационния дисплей. Ханан насочи „Газела“ в центъра на светлините, сигнализира на някого, че са готови, и гласът по радиото започна кратко обратно броене. Последва трепване — на границата на възприятието — и внезапно светлините на дисплея изчезнаха, за да се сменят с…
— Мамка му! — ахна Чандрис. Тялото ѝ се сгърчи в спазъм.
— Какво? — възкликна Орнина.
За един ужасен миг Чандрис не бе в състояние дори да говори. Вцепенена от ужас, тя не можеше да отвърне поглед от нещото на екрана. Беше паяк — огромен, чудовищен, невъзможен паяк. От това разстояние различаваше масивното тяло с форма на пясъчен часовник, блестящо в зловещата светлина. Тънките му задни крака почти не се виждаха, някъде далеч назад, но предните се протягаха да сграбчат „Газела“…
— Добре дошла в Централа Ангелиада — сякаш някъде много отдалеч се чу гласът на Ханан. — Често я наричат най-грозната станция в познатия космос. По реакцията ти предполагам, че споделяш мнението, а?
— Какво? — С неимоверни усилия Чандрис успя да откъсне очи от ужаса на дисплея.
Ханан едва забележимо повдигна вежди.
— Това е космическа станция — меко каза той.
Известно време тя само го гледаше, докато думите му най-сетне не започнаха да си пробиват път през страха към ума ѝ. Събра кураж и отново погледна дисплея.
Паякът беше изчезнал. Вместо него наистина се виждаше космическа станция.
Двете половини на тялото представляваха два тумбести цилиндъра с изтъняващи краища. Централните им секции бавно се въртяха, за да създадат изкуствена гравитация. Съединяваше ги една по-тънка секция, приличаща на двойна огърлица от големи яркооранжеви перли — спасителните капсули на станцията.