Тя пое дълбоко дъх и издиша през треперещите си устни.
— Съжалявам — промърмори тя, изчервена от срам. — Стори ми се, че виждам… нещо друго.
— Огромен паяк — каза Ханан.
Чандрис отново пое дълбоко дъх — май помагаше.
— Именно — кимна тя, като се мъчеше отново да влезе в ролята си. — Съжалявам. Никога не съм си падала по паяците.
— И аз — каза Орнина. — Понякога още ме побиват тръпки, като видя това местенце.
„Газела“ се намираше на достатъчно разстояние от разперените паешки крака, за да се виждат бавно премигващите светлини по краищата им.
— Това са полюсите на мрежата, така ли? — неуверено попита Чандрис.
— Да — каза Орнина. — Другият край на станцията е всъщност катапултът, който ще ни върне на Сераф.
— А приличащите на крака конектори ги свързват с командния пункт и електроцентралата в средата — добави Ханан. — Тук не можеш да ги оставиш да висят свободно в космоса, както обикновено. Лъченията от Ангелиада веднага биха ги разместили и щеше се наложи да се връщаме до Сераф сума време. Двадесет светлинни минути не е кой знае колко в галактически мащаби, но пътуването е страшно дълго.
— Така си е — измърмори Чандрис, като ровеше в паметта си. Светлинна минута? … да, разстоянието, което светлината изминава за шестдесет секунди. При триста хиляди километра в секунда…
Скришом въведе числата в калкулатора на клавиатурата. Триста хиляди по шестдесет по двадесет… триста и шестдесет милиона километра.
Числото я порази. Барио може би достигаше два километра в най-широката си част. Цялото Ню Мексико се простираше на не повече от тридесет. Само веднъж през живота ѝ се бе случвало да се отдалечава от дома си толкова, че да не може да се върне пеш, ако ѝ се наложи. Но дори тогава беше едва на стотина километра, в Анкх.
Триста и шестдесет милиона километра. Едва сега започна да разбира колко е различен светът, в който се бе втурнала така безразсъдно.
— Ще придам малко въртеливо движение — каза Орнина. — Проверка на траекторията, Чандрис?
— Веднага. — Чандрис се отърси от потискащото чувство, което заплашваше да я обсеби, посегна към панела, хвърли поглед към главния дисплей…
И не можа да откъсне поглед от гледката. В центъра на дисплея, сред непрогледния мрак, блестеше най-ярката звезда, която бе виждала.
Ангелиада.
— Впечатляващо, нали? — обади се Ханан.
Чандрис се сепна. Чак сега се усети, че се е зазяпала.
— Много — съгласи се тя. — Не очаквах, че е толкова ярка.
— В действителност е много по-ярка — каза Орнина. — На такова разстояние щеше да те ослепи моментално, ако екраните не се бяха поляризирали до допустимо ниво. На Сераф понякога се вижда и през деня. Страшно впечатляващо, особено за нещо с дебелина няколко атома.
Чандрис се намръщи. Толкова ли беше тънка Ангелиада? Имаше смътната представа, че черните дупки са огромни неща, грамадни маси от нищо, способни да поглъщат ядра на галактики или да изсмукват материята на стотици километри наоколо.
Може би това беше просто друг вид черна дупка? Или нещо съвсем различно?
Пултът до нея внезапно нададе тревожен сигнал.
— Какво беше това? — трепна Чандрис.
— Сигурно високоенергиен гама-лъч — каза Ханан. — Частиците от края на спектъра са в състояние да пробият корпуса и магнитните отражатели не могат да ги спрат.
— Тогава какво стана? — Чандрис предпазливо погледна дисплея. В момента всичко изглеждаше нормално.
— По всяка вероятност е фалшив сигнал от някой от оптичните комутатори. — Ханан сви рамене. — Нищо сериозно. Скоро ще свикнеш с апаратура, която вие и пищи в най-неочаквани моменти.
— Няма защо да се тревожиш — добави Орнина. — Ловните кораби са проектирани така, че да издържат на всякакви излъчвания. Единствената истинска заплаха е от високоенергийните гама-лъчи и отделните античастици, които могат да преминат през магнитните полета.
— Античастици ли? — примигна Чандрис.
— От Хокинговата радиация на Ангелиада — обясни Ханан. — Приливните сили по краищата на черна дупка с такива малки размери са достатъчно големи да създават двойки частица-античастица. Като протона и антипротона или електрона и позитрона. Понякога някоя от частиците успява да се освободи, а другата бива поглъщана. Това е и източникът на цялото лъчение.