— С изключение на лъчението от гравитационния кладенец — обади се Орнина. — И ангелите, разбира се. Никой всъщност не знае откъде се вземат.
— Разбира се. — Чандрис ясно си даваше сметка колко глупаво звучат думите ѝ. Предполагаше се, че знае всичко това. Всъщност беше абсолютно загубена.
И по-добре да поправеше ситуацията, по дяволите, при това бързо. Положението съвсем не бе сигурно… и ако нещо се случеше, нямаше къде да избяга.
— Като стана дума за ангели, казахте, че ловът ще започне след около час?
— О, ще изстреляме детекторите след около половин час — каза Ханан. — Но надали ще хванем нещо веднага. Ангелът привлича положителни йони много бързо и трябва да си съвсем наблизо, за да го хванеш преди да е станало късно.
Чандрис кимна.
— В такъв случай ще полегна за малко. Стига да нямате нужда от мен, разбира се.
— Върви — каза Орнина. — Могат да минат дни преди да попаднем на ангел. Ще трябва да се научиш и как да поддържаш темпото.
— Благодаря. — Чандрис я гледаше внимателно, докато разкопчаваше коланите. — След половин час съм тук.
— Няма защо да бързаш — каза Орнина.
Чандрис отвори вратата и за миг спря, загледана в контролната кабина. Хрумна ѝ странна мисъл. Щом радиацията от Ангелиада влияеше върху електрониката на „Газела“, не би ли трябвало да засегне и протезите на Ханан? И ако бе така, какво ли щеше да му се случи?
Нетърпеливо изхвърли мисълта от главата си. От гледна точка на плановете ѝ, здравословното състояние на Ханан не я засягаше.
Тръгна към стаята си. Компютърът на „Газела“ би трябвало да разполага с доста информация за Ангелиада. Имаше само половин час на разположение.
11.
Последваха херолда и председателя в залата. Погледът на Форсайт се зарея по разточително украсените стени и тавани. Всичко изглеждаше точно така, както го помнеше — Заседателната зала на Върховния сенат, изпълнена с достойнство, история и усещане за мощ.
Но за Форсайт тя означаваше и нещо много повече. Усещането бе същото, като да се завърнеш у дома.
Пое дълбоко дъх и финият аромат на кожа и дървесина разбуди калейдоскопа от горчиво-сладки спомени. Как гледа от галерията горе речта на баща си пред множеството. Как се е свил в едно от онези огромни кожени кресла късно вечерта или как се разхожда безцелно и разглежда украсата по стените, докато чака баща си да приключи със заседанието и да го отведе вкъщи. Как за първи път в качеството си на негов помощник трябваше да излезе на подиума точно по средата на дебатите, за да му даде някакви току-що пристигнали документи, изпълнен с гордост, страх и ужасяващото чувство, че погледите на всички са приковани в него.
Как стои безпомощно, докато баща му спокойно, но твърдо подава оставката си.
Форсайт погледна мъжете и жените, насядали в редиците кресла под купола. Погледна и проблясващите ангелски медальони, висящи на всеки от тези високопоставени и могъщи вратове…
Херолдът удари с церемониалния си жезъл каменния под. Звукът отекна под купола и накара присъстващите да замълчат.
— Заседанието на Върховния сенат е открито — напевно произнесе той. — Нека всички станат и приготвят сърцата и умовете си за служба на народите на Петте свята.
Сред приглушения шум на дрехи върху кожа сенаторите послушно станаха. Председателят мина покрай херолда и застана до стола си. Тишината продължи около минута. След това по невидим сигнал херолдът отново удари пода с жезъла си.
— Нека Бог даде мъдрост, състрадание и кураж на всички, които служат. — И като удари пода за трети път, се обърна и отиде до нишата си в дъното на залата.
Председателят зае мястото си и столът му слабо изскърца под тежестта му.
— Поздрави на всички ви — сериозно каза той, докато останалите също се настаняваха по местата си. — Посрещам ви с добре дошли на тридесет и втората сесия на Върховния сенат на Емпирей. Надявам се, че сте готови да започнем. — Хвърли поглед към дисплея от лявата си страна. — Първа точка от дневния ред е да приветстваме новоизбраните членове — Карим Даряни от Ухуру, на мястото на покойния Бхарат Джейн, Аркин Форсайт от Лорелей, на мястото на оттеглилия се Гейбре Касий, и Владмир Гроздова от Садхай, на мястото на покойния Реймън Сабатят.
Двама мъртъвци и един пенсионер. Великолепен пример как ангелите са покварили системата. По времето на баща му се водеха истински политически борби и умелите играчи имаха истински шанс да изместят по-слабите. Днес, само осемнадесет години по-късно, вече отново се проявяваха древните принципи на имперските политически системи.