Форсайт прокара пръсти по бюрото. Пирбазари беше прав, разбира се… а за да уцели три различни квадранта от такова огромно разстояние, Мирът наистина трябваше да е избирал местата за катапултиране.
— Търсят нещо. Но какво?
— Може би останки от „Комитаджи“? — предположи Пирбазари. — Спомняте си, че ЕмОт трябваше бързо да преизчисли катапултирането. Може и да са сбъркали и да са го пратили право в центъра на звездата.
— Винаги има надежда — измърмори Форсайт. — Но в такъв случай нямаше ли да е достатъчно само едно разузнаване, за да се установи, че корабът не е унищожен при Лорелей? И не би ли трябвало вторият кораб да бъде пратен в същата мрежа?
— Има и друга възможност. — Пирбазари се поколеба. — Може би картографират системата. Отбранителни линии, минни астероиди и обогатителни центрове, комуникационни възли. В това число и самата Лорелей — не знаем колко добра е оптиката им.
Стомахът на Форсайт се сви в студен възел.
— Даваш ли си сметка какво говориш?
Пирбазари спокойно срещна погледа му.
— Да, сър. Разузнаване преди нахлуване.
Форсайт отново погледна екрана.
— И дори са обърнали собствената ни мрежа срещу нас. Използват я, за да получат максимално покритие с минимални цели. Умни копелета.
Пирбазари кимна.
— Реших, че ще ви е от полза да се запознаете с това преди общото заседание по въпросите за ресурсите и търговията.
— Да. Благодаря ти. — Форсайт си погледна часовника. — Ще ми направиш ли една услуга? Вземи доклада, който написахме, и включи това нещо в него. Имаш ли копие?
— Да, сър — отговори Пирбазари. — Междувременно успях да проверя и отзивите за сутрешната церемония, както ми бяхте поръчали.
— Споменава ли се името на баща ми?
— Неизбежно — сухо отговори Пирбазари. — Но не задълбаха особено. Явно според общото мнение оставката му е била основателен и легитимен акт по съвест.
— Много мило, че признават морала му — презрително изсумтя Форсайт. — Сигурно са забравили, че подобни неща са били възможни дори преди времето на ангелите.
— Може и така да се каже — съгласи се Пирбазари. — Все пак основното им влияние е насочено към вас и перспективите ви във Върховния сенат.
Форсайт кимна.
— Надявам се, че не са оплюли Ронион за изпускането на ангела.
— Ни най-малко — усмихна се Пирбазари. — Всъщност за това се споменава само в два-три репортажа. Независимо от мнението за вас или за политиката ви, всички харесват Ронион.
— Той си е просто такъв — каза Форсайт. Значи бе отминала и последната потенциална спънка. Ако медиите бяха проявили и най-малко съмнение, нямаше да се успокоят, докато не разнищят всичко.
Но, както бе казал Пирбазари, всички харесваха Ронион.
— Е, поне помпозностите и церемониите минаха — продължи Форсайт. — Да се захващаме за работа.
— Да. — Пирбазари тръгна към вратата. — Може би това най-накрая ще ги накара да предприемат някакви действия.
— Да се надяваме — отговори Форсайт.
„Защото в противен случай няма да имат друга възможност — мрачно си помисли той. — Не и преди войските на Мира да стъпят на Лорелей.“
— Така че главното в случая — каза Върховният сенатор от Ухуру Бжани, като посочи графиките, които бе извикал на централния дисплей — е, че решението да преместим повечето от хиперпространствените мрежи навън в системите причини повече хаос в доставките и поддръжката, отколкото предполагахме. До такава степен, че ако не се предприемат някакви облекчения, малките компании най-вероятно ще фалират през следващите няколко месеца. — Той погледна останалите въпросително. — Някакви предложения?
Форсайт също огледа масата, като внимаваше да не си отваря устата. Като най-младш член на Комисията по развитие на ресурсите определено не бе подходящо да вземе думата веднага, особено на общо заседание с петнадесет други Върховни сенатори. Но от графиките, предоставени от Комисията по търговия, ясно се виждаше, че най-добрият подход е да се сключи сделка между доставчиците и минните компании.
А от дългия си опит той знаеше, че психологическото предимство е у онзи, който първи направи някакво предложение. Хвърли поглед към седящия до него Млеру Йосариан с надежда, че старшият представител на Лорелей ще е достатъчно пъргав, за да вземе думата преди останалите.