Не беше.
— Съвсем очевидно е — започна Шмид от Балморал. — Ако графиките са верни, коренът на проблема е в цената на минералите, най-вече на онези, добивани в астероидните мини на Лорелей. Може би господата от Лорелей ще помогнат.
— Разбира се. — Йосариан кимна достолепно. — Едно подходящо променяне на процентите на печалба чрез данъчната система би трябвало да оправи нещата. Мога да подготвя необходимите документи и да ги предоставя за гласуване на утрешната сесия на Върховния съвет. След това остава само…
Форсайт най-после си възвърна дар-словото.
— Чакайте малко.
Всички впериха поглед в него.
— Искате да кажете нещо ли, господин Форсайт? — благо попита Йосариан.
Форсайт го зяпна и за малко отново да изгуби способността си да говори. Нима старецът не разбираше?
— Сър, не можем да се откажем от печалбите си просто така — каза той колкото се може по-тихо. — Не и без да получим нещо в замяна. Повечето от компаниите доставчици са базирани тук, на Ухуру. Трябва ни солидно писмено споразумение от господин Бжани и другите преди…
— Моля ви. — Йосариан го потупа по ръката със снизходителна усмивка. — Извинете — обърна се той към останалите. — Надявам се да простите на колегата ми, той е нов и още не знае как вършим нещата тук. Както казах, ще подготвя нещата за гласуването утре следобед и нарежданията ще бъдат изпратени на Лорелей вдругиден. Намаляване на печалбата с петнадесет процента ще бъде ли приемливо? — обърна се той към Бжани.
— Предполагам — отговори Бжани, набра цифрите на клавиатурата си и кимна. — Всъщност напълно приемливо. Това, разбира се, ще удари вашите минни компании, особено по-малките. Според моите изчисления петпроцентно намаляване на транспортните такси от страна на нашите доставчици би трябвало да е напълно адекватна компенсация.
Йосариан вече се занимаваше със своята клавиатура.
— Изглежда добре — каза той. — Все пак ще се наложи да прегледам отново сметките за по-сигурно.
— Разбира се — каза Бжани. — Обадете ми се, когато сте готов, и ще ги сверим заедно.
Йосариан се обърна към Форсайт.
— Виждате ли? — меко каза той. — Всичко е готово. И по много по-цивилизован начин.
— Наистина — промърмори Форсайт. Да, Върховният сенат наистина беше цивилизован. Цивилизован и мирен. И много продуктивен, ако представителите винаги работеха по този начин.
От това го втрисаше.
Защото не възпитанието и любезните усмивки правят един политик добър. А върховната и единствена цел да защитаваш интересите на избирателите си.
Никога не можеш да защитиш тези интереси, като доброволно се откажеш от нещо. Никога.
Нямаше значение, че Бжани просто в знак на добра воля беше гарантирал на миньорите на Лорелей подходящо quid pro quo3. Нямаше значение дори фактът, че от предложената търговска схема щеше да спечели целият Емпирей. Йосариан бе пратен на Ухуру да върши работа. А не я беше свършил.
Форсайт премести поглед от спокойното лице на колегата си към блестящия кристал на гърдите му. Знаеше, че навремето Йосариан е бил един от най-добрите политици на Лорелей. Човек, за когото баща му винаги бе говорил с уважение и възхищение.
Но това беше преди ангелите.
— Е. — Бжани погледна дисплея си. — Доколкото виждам, с това се изчерпва днешният дневен ред. Някой има ли да предложи нещо друго за разглеждане?
Форсайт събра кураж.
— Да, сър. Бих искал да представя на вниманието на общата комисия доклада си за неотдавнашните нахлувания от страна на Мира в системата на Лорелей. Тъй като подобни инциденти засягат пряко ресурсите и търговията — бързо добави той, за да предотврати всякакви възражения — смятам, че е в компетенцията и в интерес на това събрание най-малкото да обсъди въпроса.
По масата се усети нещо като неудобство. Лицето на Бжани остана все така спокойно.
— Четох доклада ви, господин Форсайт — потвърди той. — Както и вашите заключения. Като оставим настрана въпроса дали това е подходящият форум за подобна дискусия, оставам с впечатлението, че приемате всичко това прекалено сериозно.
Форсайт беше поразен.
— Прекадено сериозно ли? Моите уважения, господин Бжани, но не мога да повярвам, че Мирът хвърля срещу Лорелей всички тези кораби само за да се забавлява.
— „Всички тези кораби“ е относителен израз, господин Форсайт — спокойно отговори Бжани. — Три кораба за две седмици надали могат да се нарекат нападащ флот.