Тери Бисон
Ангелите на Чарли
Чук-чук!
Винаги спя леко. Седнах и облякох ризата си. Сгънах одеалото и заедно с възглавницата го пъхнах зад кушетката. Клиентите не трябва да знаят, че живея в офиса.
Чук-чук!
— Частният детектив по свръхестественото ли е?
Скрих бутилката с уиски в чекмеджето на масата и отворих вратата, като държах в ръката си подвижния телефон, за да създам впечатление, че работя.
— С какво мога да помогна?
— Вие ли сте Джек Валон, частен детектив по свръхестествени явления?
Посетителката имаше неопределената възраст между трийсет и петдесет години, която прави меки мъжете, а жените по-пикантни — особено тези, които имат вкус и чувство за класа. В нея като че ли и едното и другото бе в изобилие.
— Вилон, а не Валон — поправих я аз. — И…
— Каква е разликата? — промъкна се тя край мен в офиса, без да дочака покана и не скри чувството си на отвращение. — Вие, какво, нямате ли връзка?
— Разбира се, че имам. Но не я слагам в осем сутрин.
— Тогава сложете я и да тръгваме. Вече е почти девет.
— А вие…?
— Аз съм клиент, който плаща. И да не си губим времето за глупости — заяви тя и извади от чантичката си кутия „Кемъл“. — Казвам се Едит Пранг и съм директор на Ню-Орлеанския музей за изкуство и древности. И мога да платя по сметка дори повече, ако побързате.
— Тук не се пуши, госпожо Пранг.
— Госпожица, ала имаме твърде малко време — отряза тя, пускайки дим в лицето ми. — Полицията вече е там.
— Вече — къде?
— Там, където отиваме.
Тя щракна чантичката си и мълчаливо се отправи към вратата, но преди това ми връчи две причини, за да я последвам. На всяка от тях беше отпечатан портрета на президент, който рядко ми се удаваше да държа в ръцете си.
— А сега, когато вече съм зает с вашия въпрос — казах, докато сгъвах банкнотите и излизах след нея на „Бърбън стрийт“, може би ще ме запознаете в какво се състои работата?
— По пътя — подхвърли тя, отключвайки с кодовия си ключ изящно БМВ. Модел 740. Виждал съм го по списанията. Седалките бяха тапицирани с маслено проблясваща кожа, арматурното табло беше от кестен, с вграден дисплей на системата GPS1, а огромният осем цилиндров двигател оживя с басово бръмчене. Едва тръгнахме от местото си и госпожица Пранг запали нова цигара от фаса на предишната.
— Както вече ви казах, аз съм директор на Ню-Орлеанския музей за изкуство и древности.
— По моему току-що минахте на червена светлина.
— Преди две години започнахме разкопките по крайбрежието на Мексиканския залив — продължи тя, като даде газ след пресечката. — И стигнахме да предколумбово погребение.
— Мисля, че тук имаше „стоп“…
— Направихме забележително откритие: намерихме голяма статуя в почти безупречно състояние, която в туземните легенди се упоменава като Вера Крус Енорме, т.е. гигантът от Вера Крус. Ние се свързахме с Лувъра…
— С Лувъра ли? — попитах, докато доближавахме следващата пресечка и затворих очи.
— Ние се обърнахме към родственото учреждение, защото статуята имаше поразително сходство с подобни изваяния във Франция. Ето, вижте нашата.
Тя ми протегна снимка. Аз открехнах клепачи — толкова, колкото да забележа изображението. Високата фигура беше примерно два пъти по-висока, от стоящия до нея мъж. Изпъкналите й очи, отпуснатите рамене и озъбената морда ми се сториха познати.
— Горгон ли е?
— Точно така. Много напомня на горгоните от катедралата „Парижката света Богородица“.
Аз започнах да съобразявам нещо — поне така ми се стори.
— Защо вие сте предположили наличие на свръхестествена връзка?
— Разбира се, че не сме! — изкриви лице Пранг. — Отначало предположихме, че статуята е направена от французи през 20-ти век, по време на дългото управление на император Максимилян. Някакво забравено от всички подражание.
— В зоната на училище скоростта трябва да се намали — отбелязах аз, отново закривайки очи.
— Но даже и в такъв случай, статуята би представлявала голяма историческа ценност. Енорме го откараха в охраняем склад, защото в Мексико е пълно с крадци, на които стойността на древностите е прекрасно известна, дори и тази на фалшификатите.
Аз слушах воя на сирена. Макар и да не дружа с ченгетата, сега много се надявах именно те да ни гонят. Но щяха ли да успеят?
— Това се случи преди месец, в нощта на пълнолуние. На следващият ден намериха двамата от охраната мъртви. Обезглавени. А Енорме се издири в своя гроб.
— Ясно. Тогава се сетихте, че имате работа с древно проклятие…
— Съвсем не е така! — изрева Пранг, надхвърляйки воя на измъчените до смърт гуми. — Реших, че някой иска да изплаши селяните и да получи повод да ни шантажира. За да не се вдигне шум, дадох рушвет на когото трябва от властите, а Енорме го опаковахме в сандък, за да я отпратим в Ню-Орлеан.
1
GPS (Global Positioning System) — система с висока точност за определяне на географските координати, работеща чрез глобална спътникова връзка. В комплект с автомобилния компютър показва в реално време местонахождението на превозното средство на картата, показана на дисплея — Б.пр.