— А сега?
— Сега ще говорите вие, нали сте частен детектив? Вече не трябва ли у вас да са се появили подозрения или нещо от този род?
— Подозрения още няма. Впрочем аз съм уверен, че тук има някаква мистификация. Хитроумна и смъртно опасна, последното е съвсем точно.
— Искам да върна Енорме — заяви Пранг. — Плюя на мистификациите — това е откритие на века и то принадлежи на моя музей. Затова съм тук. И никога няма да си върна статуята, ако не я открием по-бързо от полицията.
— За тях тя е открадната собственост. И можем да разчитаме, че Уърд няма да позволи на пресата да узнае за отпечатъците — във всеки случай дотогава, докато не се появи обяснение. Той не обича да изглежда като идиот.
— Аз също — отбеляза Пранг. — С какво ще започнем?
— Ще започнем — заговорих аз, докато се отправях към вратата, — с предположението къде бихме скрили статуята, ако искахме всички да повярват, че тя е оживяло чудовище от легендите. А след това ще се отправим на това място и ще я вземем.
— Чакайте! Идвам с вас.
Гробищата в Ню-Орлеан се наричат „градове на мъртвите“, защото всички те са наредени с дълги редове от фамилни гробници, напомнящи къщички. Никого не погребват в земята, поради високото ниво на подпочвените води.
Най-близкото гробище се казваше „Гара на мъртвите“ и бе разположено на четвърт миля от музея.
— Което и трябва да се докаже — отбелязах аз, виждайки следите от взлом върху старинните, ръждясали врати на гробището.
— Защо сте уверени, че всичко това е мистификация? — попита Пранг, докато се промъквахме през изкорубените прътове.
— Защото деветдесет и седем процента от всички свръхестествени явления са груби мистификации.
— А останалите три процента?
— Хитроумни мистификации.
Откъм вратите в три направления се разделяха тесните „улици“ между гробниците. Докато решавах от коя да започнем, изведнъж звънна мобилния ми телефон.
— Джек Вилон. Частен детектив по свръхестественото.
— Убий ме… — произнесе мъжки глас със сънлив и хриплив шепот.
— Кой е?
— Дърво…
— Моето подозрение — отвърнах, докато прибирах телефона в джоба си.
На гробището растеше само едно дърво — огромен дъб, украсен с гирлянди от повет. Гробницата под него се оказа отворена. Разбита. Желязната й врата беше изкъртена от пантите. Вътре се валяха две обезглавени тела, увити в прогнили дрипи. Бяха такива древни и изсъхнали, че вече не воняха. Главите им лежаха редом, вперили в небето пустите си очни орбити.
Но мъртвите тела не ме интересуваха. От гробницата стърчаха, нацелени нагоре, две огромни стъпала. Каменни и с по три пръста.
Ние намерихме Енорме.
Съпроводен от госпожица Пранг, аз влязох в гробницата и попипах голото ходило, след това късите дебели крака — гладки като гранит и хладни като всеки камък.
В гробницата цареше полумрак. Статуята лежеше на пода, между два отворени гроба, откъдето несъмнено бяха изхвърлени телата. Тук намирисваше — не много силно, но в замяна на това още по неприятно. Каменните очи бяха празни и гледаха нагоре.
Аз опипах вълчата морда на Енорме. Камък. Хладен мъртъв камък.
— И сега какво? — прошепна Пранг.
— Намерих вашата собственост. Сега ще позвъним на Уърд и ще му съобщим за този факт. Тогава всичко ще бъде в съответствие със закона.
— Вярвате ли ми вече? — попита Пранг, когато се отправяхме към музея и гледахме как подръчните на Уърд търсят отпечатъци от пръсти, двама работника от гробището затварят гробницата, а товарачите на музея натикват Енорме в карусерията на камион.
— Не.
— Древната статуя оживява в пълнолуние. И убива! Ако това не е свръхестествено, тогава какво?
— Ами нищо. Няма нищо свръхестествено. Всичко си има естествено, научно и материалистическо обяснение. Вие никога ли не сте чели Артър Конан Дойл? Или Едуард О. Нилсън?
— А аз си мислех, че сте частен детектив по свръхестествени явления! — възкликна тя и запали нова цигара от трупа на нейната предшественица. — Затова ви наех.
— Живеем в Ню-Орлеан — напомних, докато вървяхме след камиона по посока на музея, а никой не обръщаше внимание на лежащата в карусерията каменна горгона. — Всеки от нас трябва да има специализация — колкото по-причудлива, толкова по-добре. Между другото, аз ви върнах Енорме, не е ли така?